„Гледах „интервюто“ с д-р Димитров – директора на „Пирогов“. Това беше грозен, антижурналистически трибунал, проведен от т.нар. журналисти Йочев и Цънцарова. Хъсът, с който задаваха въпросите, не съм го виждала в други техни интервюта, особено с политиците. Там са благи, смирени и сервилно усмихнати. А сега щяха да разкъсат доктора и, разбира се, угоднически изместиха центъра на скандала, сътворен от овластената биологична единица в посока на това защо бил публикуван поста на медицинската сестра на страницата на Пирогов. Ами, защото, йочев и цънцарова, когато работиш с някого години наред, го познаваш и му вярваш. Защото, йочев и цънцарова, медицината е екипна работа и без вяра на хората, с които работиш, не можеш да помагаш и спасяваш. Защото, йочев и цънцарова, сестра Диманова, която според малоумщините на жълтопаветните, има за грях, че бие камбаните на „Александър Невски“ /о, Боже, руско име на храма/ работи от 46 години. Вие изобщо имате ли представа какво е почти половин век да помагаш на хора, знаете ли за каква психическа издържливост и устойчивост става дума, как заспива човек, когато не е успял да върне към живота някого, имате ли представа изобщо какво е медицинската професия. Не, нямате и затова като побеснели питбули нападахте д-р Димитров, когото се гордея, че познавам и за мен е чест да нарека мой приятел. Той удържа на грозните ви атаки, защото за него честта и достойнството на българския медик е на първо място. Много пъти сме си говорили с него по темата и ми е казвал „омръзна ми българският лекар да е бит, охулен и поруган“. И вие, йочев и цънцарова, се опитахме по един много жалък начин да го набутате в релсите, зададени ви от тези, на които служите. Но не на истината. Всички видяхме трибунала, който устроихте на д-р Димитров. Защо бил качил личен пост? Ами, защото много бързо е разбрал, че всичко това е истина. Защо не поканите Тагарев в студиото и така да го нападнете, да го разкъсате с въпроси, но не по тази селска вечеринка, която устрои биоединицата, наречена негов съветник, а за съществените неща – защо подаряваме машини, а купуваме други, пак на хартия от господарите.

Не, йочев и цънцарова, това не е журналистика. Днешният трибунал трябва да влезе в учебниците как НЕ СЕ прави интервю, как не трябва да се измества фокуса от съдържанието към формата. А съдържанието е, че един самоповярвал си дерибей е устроил панаир в спешната ни болница. Парите и властта не променят хората, а само свалят социалното им лустро и се вижда колко са дефицитарни и примитивни. Та, този примитив разбуни държавата и отмести фокуса от важните за нас неща. И вие го обслужихте. А финалният въпрос за публикацията в руска медия беше просто покъртителен с глупостта си.

И последно – браво, Вальо!!!!