Топ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, постави диагноза на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
Ивайло Мирчев, имате психотравма в детството – сигурно сте отгледан в безлюбие и затова можете само да мразите истински и от сърце и да рушите с удоволствие. Това пише тя в своя публикация, посветена на показното удоволствие на депутата от събарянето на Паметника на Съветската армия.
Депутатът от розовата коалиция ПП-ДБ е сред най-щастливите хора на планетата от нарязването на Паметника на Съветската армия и залива своя Фейсбук със снимки и видеа от разрушаването.
За да е пълен резилът видният демократ съвсем резонно крие комунистически корен.
Преди време „Галерия” разкри, че Николай Мирчев е бивш първи секретар на БКП в община Крушари, Добричко. Таткото на днешния пепе-дебеец редовно се изявявал на партийни конференции и конгреси, на които неговите другари – комунисти чертаели пътищата и приемали стратегиите за развитието на страната. Те са в духа на плановото стопанство и сътрудничеството със СССР и останалите страни от Съвета за икономическа взаимопомощ.
Ето какво пише в своя пост д-р Цветеслава Гълъбова, публикуван от SafeNews без редакторска намеса:
Ивайло Мирчев, наистина ли изпитвате удоволствието, което демонстрирате със снимките на вандалския акт?
Ако е така, имате сериозен емоционално-интелектуален проблем и той се нарича психотравма в детството – сигурно сте отгледан в безлюбие и затова можете само да мразите истински и от сърце и да рушите с удоволствие. Това е жалко, много жалко. А Вашата формация кресливо се “бори” за толерантност към различното мнение….но ако съвпада с вашето.
Ето какво публикува във Фейсбук Ивайло Мирчев по повод демонтирането на Паметника на Съветската армия, отново без редакторска намеса:
Демонтаж на Паметника на Съветската армия. МОЧА отива в историята, където отдавна му е мястото. “Е това ли е сега най-важното?!” – ще кажете. “Аман от глупости, оправете вместо това тротоарите!” – ще кажете. Тротоарите ще ги оправим. Обаче столицата е нещо повече от тротоарите, по които вървим. Столицата е сърцето на една държава и нейната посока, и нейното знаме, и нейното лице пред света.
Монументът на окупационната червена армия сигурно не е най-големият проблем на нашата столица. Обаче е най-знаковият проблем, и за София, и за България. Защото тук не говорим за камъните и плочите и скулптурите. Говорим за сянката на една огромна подмяна, която този окупационен символ хвърля не просто над столицата, а над цялата ни история от освобождението насам.
Не махаме просто монумент, връщаме си възможността да осмислим историята през собствената си призма, вместо през тази на руската пропаганда. Връщаме си възможността да не ни е срам, когато децата ни питат “Защо е тук този паметник?”. Връщаме си свободата на небето над София.
