Затънали сме до уши в цинизъм. В тази държава циниците и нахалниците не само се сдобиват с власт, пробиват, крадат и наглеят, но се опитват да изкарат виновни други за зулумите си.

Пиша това след трагедията със Сияна и след като прочетох разследването на колегата Стефан Ташев.

От него научаваме, че поддръжката на републиканските пътища към Пътно управление – Плевен, към което попада и пътят убиец Радомирци – Телиш, е поверен на консорциум „Сторгозия“.

Договорът е сключен от служебния кабинет на президента Румен Радев с премиер Гълъб Донев през 2022 година и е в сила чак до началото на август 2028 година. В разследването са изнесени на светло още няколко договора за зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации, за производство, доставка и монтаж на пътни знаци, за ограничителни системи.

Всички договори са свързани с пътя убиец и с два кабинета – този на Гълъб Донев и онзи на Николай Денков. Същият този Ники, който обичал да пътува. Само че в чужбина…

И каква стана тя – излиза, че злокобното шосе, отнело живота на малката Сияна, е част от поредната схема на президентския съветник Николай Копринков. Пътят на Копринката стана нарицателно за корупция у нас.

Понякога се удивявам от способността на Румен Радев да застава уверен пред народа си, да громи въпросната корупция и да апелира гражданското общество да се събуди.

Ами то, ако някога се събуди, ще трябва започне първо от Копринката и после да мине през цялата либерална пасмина, която президентът ни натрапи в политиката, начело с Кики, Ники и групата им за забавления и шарлатании.

Всичките тези страшно си бяха повярвали. Дотолкова, че още не могат да се осъзнаят. Раздаваха си постове, награди, уреждаха роднини и приятели и се помислиха за божествени.

Едно такова божество, което конюнктурата облече във власт и му беше дала да управлява Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се оказа, че е в дъното на издигането в йерархията на сегашния шеф на скандалната Агенция за пътна инфраструктура (АПИ) Йордан Вълчев.

Въпросното божество, което Павела Митова от ИТН сравни с хапче от уран, се казва Андрей Цеков. С него имаме съдебна закачка. Юристът, който незнайно заради каква своя експертиза е заемал министерския пост, е известен със странните си решения и приятелски назначения.

Преди година „Сега“ разкри, че именно божеството е назначило на добра разкладка в борда на държавното дружество „Автомагристрали“ Стефан Атанасов – бизнес партньор на г-н министъра и съпругата му Деница.

После Европрокуратурата започна разследване за едни милиони и съмнителни трансакции, свързани с ремонта на тунел „Железница“.

Увереността, че управлението на държавата, на министерство или работата в парламента не са нещо по-различно от управлението на собствената ти фирма, често води до аномалии. Подобни аномалии са както издигането на Йордан Вълчев от Цеков в управителния съвет на АПИ, така и изборът на самия Цеков за министър.

Нагледахме се на всякакви типажи във властта през последните 30 години и не сме чак толкова наивни, че невнятни държавни чиновници някога ще отговарят за каквото и да било.

В крайна сметка мъката по Сияна ще остане за нейните най-близки, а такива като Йордан Вълчев ще отговорят на призивите за оставка с нахалното и тъпанарско: „Ако с оставката ми ще спрат да загиват деца, я подавам веднага, но мисля, че това няма да се случи“. На такъв гьонсурат как можеш да обясниш, че по света всеки носи отговорност за стореното или нестореното. Колкото можем да очакваме Андрей Цеков да ни се извини и да се оттегли сам от политиката. Да, в България безсмъртен е само цинизмът…

Автор: Иво Димитров

Източник: Филтър