Покрай истерията около въвеждането на еврото, като основна валута за разплащане от първи януари догодина, всеки ден чуваме за поскъпването на т.нар. „голяма“ и „малка“ потребителска кошница. Мнозина анализатори твърдят, че често става въпрос за спекула, а държавните регулатори в един глас заявиха, че ще правят проверки до дупка, а всеки клиент, станал свидетел на изкуствено напомпване на цените, да подава сигнал. До момента обаче няма публично обявени резултати от конкретни сигнали, проверки или дори тайни акции. Няма и данни за хванати в крачка търговци-спекуланти, камо ли наказани такива.
SafeNews днес разшифрова за вас понятията „малка“ и „голяма“ кошница и провери какви продукти съдържат те, респективно за етикетите на кои стоки трябва зорко да следим, ако не искаме да ни удрят по джоба под претекст преминаване към еврото.
На базата на данни и анализи за 2024 г. , извършени от Националния статистически институт, в малката потребителска кошница попадат точно 100 продукти, които са социално полезни и жизнено необходими за онези 20 процента от българските домакинства, които са с най-ниските доходи. Става въпрос най-вече за хранителни продукти и безалкохолни напитки. Като в първите 10 влизат хляб, брашно, ориз, бобови изделия, месни и млечни продукти. Чак след това се нареждат плодове, зеленчуци и всички други стоки и услуги.
Тези, с по-добър стандарт на живот, поне според статистиката, могат да си позволят да пълнят т.нар. „Голяма“ потребителска кошница.
Хранителните и нехранителните стоки и услуги в нея са около 480. Списъкът се актуализира на всеки 4-5 години, отново след строги проучвания и наблюдения на пазара и покупателната способност на нацията. За разлика от малката кошница, тук вече се срещат цигари, алкохол и други изделия, които от НСИ не залагат в графата „от първа необходимост“.
Властите у нас призовават основно да следим за спекула при малката кошница.
Само за последните няколко седмици и статистиката, а и потребителите отчитат поскъпване. Според статистиката и държавните комисии то е в рамките на до 1 лв, потребители обаче усещат увеличението като по-сериозно и дават примери с ориз, картофи и краставици, които стремглаво тръгват нагоре. Наша проверка в квартален супермаркет стана свидетел на разгорещен дебат между клиент и продавач. Посетителят на магазина негодуваше, че преди три дни цената на ориза е била по-евтина, а служителят възкликна: Какво да правим, всеки ден лепим нови етикети.
Според организаторите на едно от мобилните приложения за подаване на сигнали срещу спекулата – Antispekula, потребителите не спират да докладват данни за увеличение в цените най-вече на храните и лекарствата. Така в последните няколко години в практика се превърна, особено в почивните дни, българите да отскачат до близките ни погранични градове, като Одрин и Пирот, където специално цените на хранителните стоки, плодовете и зеленчуци, че и на лекарствата, са на моменти значително по-ниски. Затова и шопинг екскурзиите, при които пиеш кафе зад граница, а после пълниш багажника, се оказват с продължителен тренд.
На този адрес в официалната страница на статистическия институт може да намерите пълния списък със стоте най-важни за бита на една-пета от българите продукти.
https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/MK_SmallBasket_2024-BG.pdf
Комисията за защита на потребителите пък е официалният държавен орган, който всеки потребител, почувствал се ощетен и с нарушени права, може да сезира. https://kzp.bg/
Комисията за защита на конкуренция също отсече, че няма да допусне необосновано обедняване на нацията.
Притесненията на хората обаче са, че ако сега в големите вериги цените в евро се превалутират според курса на БНБ, защото имат само информативна роля, то след Нова година масово, поне в по-малките обекти, ще се закръгля на два лече за едно евро, тъй като се очаква боравеното с новите евроцентрове да е предизвикателство за мнозина в първите дни на 2026-а.
Предстои да видим до колко тези опасения ще се окажат основателни.
Автор:SafeNews
