Честит празник, Българи! Бъдете смели, непреклонни и непримирими! Бъдете горди, че сте Българи! 146 години свободна България!

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил).

Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението.

Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.

Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година,. с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи,. така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България,. което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз., избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия,. управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

За още актуални новини: Последвайте ни в Google News

Още новини четете в катергория България.