Новата документална поредица на Netflix, посветена на легендарната египетска царица „Клеопатра“, се превърна в политически въпрос. Векове наред отношенията между владетелката от династията на Птолемеите и римските пълководци Юлий Цезар и Марк Антоний са били обект на тълкуване. За първи път обаче „ябълката на раздора“ става външният вид на последната царица на Египет.
Изборът на чернокожата британска актриса Адел Джеймс, която е от смесен произход, предизвика вълна от недоволство в Египет. Две петиции настояват за прекратяване на телевизионната поредица, а адвокатът Махмуд Ал-Семар обяви, че предприема стъпки за блокиране на Netflix“ на територията на Египет. Захи Хауас, виден египтолог и бивш министър, нарече избора на актриса „пълна фалшификация“. Изпълнителната продуцентка на „Клеопатра“ Джейда Пинкет-Смит защити Netflix, изтъквайки, че има „тонове“ истории за чернокожи кралици, които стоят в основата на африканските нации.
Това е първият случай, в който продукция, създадена за стрийминг в домашни условия, може да има сериозни политически и икономически последствия. По отношение на реакциите на публиката, която не се чувства пряко засегната от решението на Netflix обаче, казусът напомня твърде много предишни възражения относно кастинги на актьори в ролите на исторически личности и на различни литературни и приказни персонажи. И ако изборът на даден актьор за ролята на видна историческа фигура може да търпи критика поради наличието на достатъчно данни за реалната личност – въпреки че кинодейците не са длъжници на историята, то приказките, митовете и романите попадат в съвсем друга категория. Настояването за правдоподобност от страна на продукции с големи бюджети и масово разпространение сякаш „вменява“ на продуцентите на блокбастъри и домашно кино научни и образователни цели. За сравнение – досега не е регистриран нито един скандал с международен отзвук около творческите решения на режисьори и продуценти, чиито филми печелят награди и участват в програмите на фестивалите „Сънданс“ и „Трайбека“. В подобна позиция са и историческите екранизации с малък бюджет и скромно разпространение. Едва ли възрастта и външният вид на актьорите, сценариите и внушенията в тях са абсолютно безспорни.
Критиките към продукцията на големите компании, предоставящи не просто масово, а глобално изкуство, показват влиянието на касовите продукции дори сред яростните им критици. Тези продукции обаче неизбежно се подчиняват на социалния климат, в който са създадени, както и на необходимостта да предложат висококачествено забавление за зрители, които познават твърде слабо или никак историческия или литературния първоизточник. Няма да напусна океана заради един мъж, каза Хали Бейли, новата Малка русалка на „Дисни“. Успешни филми като „Тигър и Дракон“ (2000 г.) и „Мемоарите на една гейша“ (2005 г.) също са предизвиквали буря заради избора на актриси в главната роля – Мишел Йео е малайзийка, а Джан Дзъи е китайка. Тези факти обаче по никакъв начин не се отразяват на възприемането на филма от европейската публика. Твърде вероятно е кастингът на актьори за ролите на европейски монарси или литературни персонажи да няма потенциала да предизвика остри реакции сред зрителите в Китай или Япония. Ако не одобрявате кастинга, не гледайте шоуто, написа в Туитър настоящата Клеопатра – актрисата Адел Джеймс.
Дебатите за расовата идентичност на египетската царица са антиисторически по своя характер, каза Ребека Кенеди, професор по класически науки в университета Денисън, цитирана от „Тайм“. „Ако искаме да бъдем точни, трябва да се опитаме да разберем как древните народи са конструирали своите етноси, а не да универсализираме и деисторизираме собствените си възгледи.“, пише БТА.
