Антиинфлационна политика vs. контрол на цените

„В момента вървят и съгласуват промени, които дават на наказателните органи повече права за по-високи глоби. Но това става за сметка на светлия бизнес. Това, което могат да направят, е допълнителни проблеми. Не знам как не им идва на ума, че ако искат да подобрят – трябва да пипнат, там където са отклоненията и включително сивия сектор. Всички се упражняват на гърба на светлия бизнес, върху хората, които носят тежестта. Скептичен съм, ако продължават с тези наративи, че могат да направят каквото и да е“, обясни Дацов.

Данни за дефицита и фискалната картина

В предаването „Неделя 150“ той коментира и твърденията на политици като Петър Витанов и Слави Василев, според които бюджетният дефицит може да достигне 7%, както и позицията на служебния финансов министър Георги Клисурски, че за април дефицитът е нула.

„Към април, за самия месец, излизат 0%. Но, ако сравним с последните 10 години дефицитът само за април е варирал от 200 млн. до 400 млн. евро. В момента исторически дефицитът на април се отклонява значително и този резултат не е добър. За първото тримесечие, дефицитът на тримесечна база, е към е 5.8% от БВП. Не винаги е коректно когато отразявате тримесечен дефицит към годишен БВП, защото не дава истинската стойност.“

Бюджет 2026 и неговият характер

По думите на финансиста, бюджетът за 2026 г. не може да се приеме като класически удължителен бюджет, тъй като съдържа реални промени в разходната част.

„Нека да кажем, че този удължителен бюджет е истински, не знам какво точно ще приемат, защото удължителният бюджет по дефиниция трябва да отговаря на закона за публичните финанси. Тези искания бяха модифицирани в НС и ние имаме бюджет с променени параметри – увеличени заплати с 5%, предвидено за пенсии увеличение, увеличени капиталови разходи. А дефицитът се дължи на това, че общините ще разплатят проекти в първо тримесечие сумата, която разходват на годишна база.“

Фискален натиск и липса на буфери

Според него текущата ситуация ясно показва, че бюджетната система работи без достатъчно фискални буфери, а това ограничава възможностите за гъвкава политика.

Той подчерта, че наличието на около 16 млрд. евро фискален резерв не означава автоматично ново задлъжняване, но състоянието на публичните финанси е напрегнато.

„България има задължение за тази година нетните разходи да нараснат не повече от 4,5%. Може би не е лошо хора, които взимат решение, да прочетат какво сме се задължили като държава и какви са ни задълженията. А България втора година наруши ограниченията. Ако първите 2 години превишите ръста на бюджета, вторите две трябва да има компенсиране. За съжаление трябва да се мисли какво се прави с бюджета в посока оптимизация и стартиране на структурни реформи. Ще е добре, ако сложим истинския пакет за реформиране на публичния пакет с акценти в реалната икономика.“

Публичен сектор и трудните решения

Финансистът посочи още, че в публичния сектор има приблизително 90 000 души повече спрямо 2005 г., което допълнително натоварва разходната рамка. По думите му управляващите са изправени пред необходимост от тежки решения.

„Доброто решение за правене на консолидация за свиване на бюджета е правене на структурни реформи в разходната част. Ако се откажат, другото е да вдигане на данъците“, предупреди Дацов.