Държавният бюджет и очакваните мерки за ограничаване на разходите предизвикаха експертен дебат между бившия служебен министър на икономиката Даниела Везиева и главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.
Според тях фискалната рамка е под сериозен натиск заради нарастващ дефицит и дълг, което налага по-строга бюджетна дисциплина и структурни реформи вместо механични съкращения.
„Изготвянето на бюджета е сериозно предизвикателство, предвид цялостната ситуация, наследена от това правителство. Дефицитът расте, дългът също, а прогнозата на Европейската комисия, публикувана преди дни, показва, че дефицитът ще остане над 4% през следващите три години“, заяви Везиева.
По думите ѝ при оптимизацията на разходите обикновено най-засегнати са издръжката и капиталовите разходи, а не възнагражденията.
„По този начин се затруднява дейността и на второстепенните разпоредители, тъй като те биват ограничавани и започват да изпитват недостиг на средства“, смята тя.
Според Везиева е необходим балансиран бюджет.
Във връзка с намерението на Министерството на финансите за механично съкращаване на разходите за администрацията с 10%, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов коментира, че намаляването на незаетите щатни бройки няма да бъде достатъчно.
„В настоящия етап на икономическия цикъл с рекордно ниска безработица, висок растеж на БВП и ръст на потреблението и кредита говоренето за дефицит е дори рисково. Трябва да се стремим към балансиран бюджет, а защо не и към излишък, каквато практика е имало в последните 26–27 години“, каза той.
По думите му задачата с бюджета е трудна и политически, тъй като обществените очаквания са за повече разходи, докато реално е необходима обратната посока.
„Едва ли съкращение с 10% в малка структура с 50 или 100 души ще има съществен ефект. Трябва да се гледа към големите публични системи, където има значителна неефективност“, допълни той.
Везиева също изрази мнение, че реални реформи са наложителни.
„Не очаквам това да се случи напълно в Бюджет 2026. Предстоящият период изисква дългосрочни решения, а сега е моментът да се направят реформи. Хоризонталното съкращаване с 5 или 10% няма да доведе до съществен ефект, за разлика от административна реформа, основана на оценка на качеството на публичните услуги“, посочи тя.
Според Богданов, ако бъдат предприети мерки за овладяване на растежа на разходите и повишаване на ефективността, няма да се налага увеличение на данъците.
„В приходната част на бюджета проблеми няма. Икономиката се развива добре, данъчната администрация работи ефективно, приходите се събират, а икономиката постепенно се изсветлява. Основният проблем е прекомерният разходен натиск“, смята икономистът.
SafeNews припомня, че инфлацията в България вече се превръща в „ценови карнавал“, а поскъпването в ключови сектори като транспорт и облекло натиска допълнително домакинствата.
Източник: bTV
