С приближаването на предсрочните парламентарни избори в България и вниманието очаквано се насочи към служебната власт. Най-важният въпрос пред предстоящият служебен министър-председател няма да бъде просто кой ще влезе в кабинета, а какви цели ще постави пред управлението в условията на дълбоко обществено недоверие и политическа умора.
Това каза политологът доц. Борис Попиванов в предаването „Още от деня“ по БНТ, очертавайки рамката, в която ще трябва да действа служебната власт. Според него освен чисто техническата организация на предсрочните избори, пред кабинета се изправят два сериозни и рискови теста.
Два рискови теста
Първият е дали служебното правителство ще се осмели да внесе проект за бюджет. Ход, който по дефиниция носи политически заряд и неизбежно ще отвори фронт с парламента. Вторият, още по-чувствителен въпрос, е дали ще бъдат направени реални разкрития, доколкото това е възможно, по случая „Петрохан“ – тема, която продължава да тежи като незатворена рана в общественото съзнание.
„Недоверието по тези въпроси е твърде голямо и служебният бюджет още в началото ще се сблъска именно с тези два проблема“, заяви доц. Попиванов, като ясно даде да се разбере, че всяко колебание или половинчато действие ще бъде разчетено като слабост, а не като институционална предпазливост.
От своя страна проф. Росен Стоянов насочи вниманието към друг ключов елемент – състава на служебния кабинет
По думите му именно имената ще бъдат по-важни от програмните декларации. „Не е изключено да видим тестване на поредната банка кадри за последващо нещо“, посочи той, загатвайки, че служебната власт отдавна не е просто временен механизъм, а инкубатор за бъдещи политически проекти.
В този контекст особено внимание привлича фигурата на Андрей Гюров, който предстои да представи състава на служебния кабинет. Съгласието му да поеме този ангажимент, отказвайки се от силна и престижна позиция, беше разчетено от анализаторите като ясен сигнал за политически амбиции.
Според Попиванов, при близо 60 процента негласуващи български граждани, теренът за нови политически формации е повече от отворен.
Възможно е, смята той, коалицията Продължаваме промяната – Демократична България да потърси обединение с извънпарламентарни сили, за да издигне „подходящата, а не компромисната“ кандидатура за президент.
„В този пъзел не само Гюров, но и Васил Терзиев, както и кадрите, изградени по време на поредицата служебни кабинети, свързвани с държавния глава, могат да се окажат „обичайните заподозрени“ в предстоящото преформатиране на политическия пейзаж“.
Особено остър беше коментарът на проф. Стоянов по отношение на избора на служебен премиер
Според него Илияна Йотова е била поставена в ситуация без добър ход.
„Тя трябваше да извади горещия картоф и да избере по-малкото зло“, подчерта политологът, определяйки решението като наложено от обстоятелствата, а не от стратегически избор.
След последните промени в Конституцията и при липсата на реални алтернативи, изборът е паднал върху кандидат, получил подкрепа от най-широк кръг парламентарни сили – АПС, „Възраждане“, „Величие“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. В тази конфигурация, по думите на доц. Попиванов, ключово ще бъде умението на премиера да работи с парламента, защото без диалог всяко служебно управление рискува да се превърне в кратък и конфликтен епизод.
„Затова, макар и далеч от идеален, изборът е бил „ако не добър, то единственият смислен“, заключи той.
В крайна сметка служебният кабинет се оказва не просто временен управленски мост, а огледало на системната криза, в която всяко решение носи цена, а всяко бездействие – още по-висока. И въпросът вече не е дали ще има напрежение, а кой ще поеме отговорността да го управлява, вместо да го остави да се натрупва до следващите избори.
Източник: БНТ
