Проектът за Бюджет 2027 трябва да бъде съгласуван с Еврогрупата още преди да стигне до гласуване в Народното събрание. Това заяви пред БНР доц. Щерьо Ножаров, преподавател и главен секретар по Бюджет и финанси в УНСС.
Ключовата дата е 15 октомври
По думите му на 4 септември ведомствата трябва да са готови със своите предложения, а Министерството на финансите трябва да ги обобщи до 14 септември.
Следващият ключов срок е 15 октомври, когато България трябва да съгласува проекта на Бюджет 2027 с Еврогрупата по силата на новата фискална рамка на ЕС от 2024 г.
„На 4 септември ведомствата трябва да са готови със своите виждания, а Министерството на финансите трябва да ги обобщава на 14 септември, а на 15 октомври, по силата на новата фискална рамка на ЕС от 2024 г., трябва да съгласуваме проектобюджета за 2027-а с Еврогрупата“, обясни Ножаров.
Според него съгласуването ще бъде необходимо най-вече заради процедурата по прекомерен дефицит.
Има ли договорки зад кулисите?
Икономистът допусна, че може да текат и „договорки зад кулисите“ около одобряването на българския Бюджет 2027. Според него е възможен сценарий, при който проектът да изглежда консолидационен и да получи по-благосклонно отношение от Еврогрупата, а България от своя страна да подкрепи многогодишната финансова рамка на ЕС.
„Брутната сума, която трябва да получи България, не се намалява, но проблемът е пари срещу реформи и върховенство на закона и се търси някакво по-меко отношение там“, посочи Ножаров.
150 000 души може да се окажат под натиск
Сред сериозните бюджетни предизвикателства според него е и минималната работна заплата.
Около 150 000 служители в обществения сектор получават между 640 и 710 евро. Ако минималната заплата достигне или надмине техните възнаграждения, доходите им също ще трябва да бъдат увеличени. Това неминуемо ще доведе и до допълнителни разходи за бюджета.
НОИ е изразходвал 91% от бюджета си
Ножаров посочи още една тревожна тенденция. По думите му в края на юли вече са били изчерпани 91% от бюджета на НОИ, предназначен за пенсии и социални разходи.
Според него в новите указания на Министерството на финансите и в проекта за Бюджет 2027 засега не се вижда опит за реформа в бюджета на НОИ.
„Тези неща предстои да изкристализират ясно“, подчерта икономистът.
Съкращенията не са точно такива, каквито изглеждат
Доц. Ножаров коментира и влизащите в сила ограничения за държавната администрация и публичните предприятия.
По думите му обявеното 10-процентно съкращение на разходите засяга основно средствата за незаетите щатни бройки и то само в около 40% от администрацията.
Същевременно средствата за допълнително стимулиране, известни като СБКО, няма да бъдат премахнати, а просто ще бъдат прехвърлени от графата „разходи за издръжка“ към „разходи за персонал“.
„То не изчезва“, обясни Ножаров.
Инфлацията ще се забави, но и доходите
Икономистът прогнозира охлаждане на българската икономика. Според него инфлацията ще се забави, но заедно с нея ще се забавят и доходите и икономическият растеж.
Ножаров коментира и ефекта от въвеждането на еврото.
„Еврото е стабилна валута, която държи покупателната способност“, посочи той.
По думите му обаче вече се наблюдава бързо сближаване на цените с тези в останалите европейски държави, най-вече при бързооборотните стоки, храните и горивата.
„Покупателната способност няма да спадне, но няма и да се увеличи“, прогнозира икономистът.
Защо храната у нас е по-скъпа?
Според Ножаров България има най-високия ДДС върху храните на Балканите, а липсата на земеделски кооперативи и настоящата структура на субсидиране на земеделието също влияят върху крайните цени.
По думите му именно това е част от причината масово да се наблюдава, че в съседни държави много хранителни продукти са по-евтини.
Предстоящите седмици ще покажат дали Бюджет 2027 ще успее да премине през сложната финансова процедура без нови компромиси, или зад официалните разчети ще се окажат скрити още болезнени решения.
Източник: БНР
