Имало едно време, което продължава и до днес, една страна наречена Бутан. Там щастието е гарантирано по Конституция. И за да е сигурно, че никой няма да даде червен светофар на тази Конституция, светофари изобщо няма.
А у нас нито Конституцията, нито КС са фактор за управляващите.
Цялата седмица премина с оглушителното ехо от последните избори, които меко казано бяха компроментирани. Скандали между институции недоспустими в една правова държава.
Което ме навежда на мисълта, колко пък да сме правова държава, след като онези, за които сме гласували нехаят за суверена, замерят се с компромати, обвинения и се случват какви ли не стълкновения, но това без никаква мисъл за редовия гражданин.
Гледам, слушам този политическия „елит“ и си мисля елементарни неща.
Как пък за толкова години не се намери един, който да вземе пример от друга държава, който пример да е в унисон с гражданите и да допринася за тяхното финансово, но и духовно бъдеще.
И ето един такъв пример от една малка държава, без излаз на море, разположена в източните Хималаи в Южна Азия. Граничи с Китай на север и Индия на юг, изток и запад. Столица и най-голям град е Тхимпху. Както вече стана дума, казва се Бутан.
Бутан е известен със своята уникална култура и традиционен начин на живот, който е дълбоко вкоренен в будизма.
Но ето и най-впечатляващото – правителството на страната е приело политика за брутното национално щастие (GNH), която измерва напредъка на страната въз основа на щастието и благосъстоянието на нейните граждани, а не само на икономическия растеж.
Това решение трябва да говори само за себе си, че все още някъде по света има останали човеци, които милеят един за друг, както и за територията, която населяват.
Бутан е известен и със зашеметяващата си природна красота, включително планински пейзаж, буйни гори и разнообразна дива природа.
Някои от най-известните забележителности в страната включват манастира Тигрово гнездо, Пунака Дзонг и долината Фобджиха, дом на застрашените черноврати жерави.
Бутан е сравнително малка и изолирана страна с около 750 000 жители. Официалният език е дзонгкха, а валутата е бутанският нгултрум. Икономиката се основава главно на селското, горското стопанство и туризма, а хидроенергията е разрастващ се сектор.
Дискретно, но упорито, те се стремят да останат изолирани. Туризмът е разрешен, но не се насърчава. Ясно е, че не искат тълпи от чужденци, снимащи с мобилни телефони из цялата страна.
Визата за влизане в страната струва около 40 долара, но по-големият фактор е, че за всеки прекаран ден трябва да платите допълнително до 290 долара на човек (за групови посещения и извън сезона е малко по-евтино). Тази цена се определя от правителството и няма право на обжалване.
Те определят къде и как ще бъдат разделени тези пари между туристите и бутанците. На посетителите се осигурява настаняване, храна, транспорт и т.н.
Друга част от него отива за безплатно образование, безплатно здравеопазване и намаляване на бедността.
Бутан е наричана „Страната на последната Шангри-ла“
Шангри-ла в превод означава свята и мирна земя.
А за нас остава въпросителната – как ли се живее на място, където щастието е гарантирано по Конституция, а в столицата няма нито един светофар!
Димитър Димитров/ SafeNews
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
