Смяната на ръководства в ключови държавни институции, забавените реформи в съдебната власт и различните модели на управление в парламента очертават напрегната политическа и институционална картина у нас. Това коментираха политолозите проф. Румяна Коларова и Теодор Славев, както и социологът Юрий Асланов, на фона на продължаващи кадрови промени и дебати за посоката на държавното управление.
„Многократно вече беше заявено и констатирано, че персоналните смени в съдебната система няма да решат проблема. Това не е реформата“, заяви проф. Коларова.
По думите ѝ, дори кадровите промени да се случат по-късно, това не изключва възможността за съществени промени в процедурите и законодателството.
„Институционалната промяна не се случва само с промяна на правилата. Тя се случва с промяна на успешната стратегия“, каза тя.
Като пример Коларова посочи успеха на певицата DARA, според нея доказващ, че успехът може да бъде постигнат без спонсор, а чрез много труд.
„Това, което е важно да се наблюдава, са успешните стратегии в съдебната система. До този момент такава стратегия е ясна, свързаност с мрежи от влияние и отчитане пред тях, или дистанциране от тях“, заяви политологът.
Социологът Юрий Асланов предупреди, че при всяка нова власт определени характеристики се проявяват постепенно.
„Налице са някои притеснителни симптоми, като високомерие и надменност. Те често прерастват в самозабравяне и злоупотреба с власт“, каза той.
Според него новите правила за работа на парламента са резултат от объркване относно това къде се изисква бързина и къде, не.
„Парламентът не е място за бързане. Там всичко трябва да бъде подробно обсъждано. Вместо това се бърза там, където хората очакват бързи решения – в изпълнителната власт“, коментира Асланов.
По думите му управляващите се опитват да се легитимират като власт по-бързо, отколкото обществото очаква реални резултати.
„Пиарът може временно да компенсира липсата на резултати, но това е краткотрайно“, каза той.
Асланов предупреди, че общественото разочарование може бързо да нарасне.
„В България моделът на назначения в администрацията е смесен. В някои държави министърът има пълна свобода да сменя ръководствата на агенции, но у нас има и конкурсно начало“, коментира Теодор Славев.
По думите му не е професионално да се правят смени без анализ на работата, като даде за пример случая с БАБХ.
Според него често действа логиката „не е наш човек“, която не води до изграждане на професионална и независима администрация.
По темата за съдебната реформа Славев отбеляза, че процесът е дълъг и това е било известно още по време на предизборната кампания.
„Ако има толкова кандидати, колкото позиции, това означава липса на реален избор“, предупреди той относно избора на членове на ВСС.
Според него ключово ще бъде и как ще бъдат организирани изборите сред магистратите.
„В момента управляващите, без да го осъзнават, избират между два модела на парламентаризъм“, каза проф. Коларова.
Тя определи единия като „говорещ парламент“, а другия, като „работещ парламент“.
„Опитът да се избегне конфронтация чрез процедурни промени е илюзия. Дори при най-консенсусен парламент ще има радикално несъгласие от „Възраждане““, предупреди тя.
SafeNews припомня, че министърът на земеделието Пламен Абровски коментира кадровите промени в БАБХ, като заяви, че смяната на ръководства е обичайна практика за всяко управление и част от формирането на собствен екип.
Пламен Абровски за кадровите промени в БАБХ: Не разбирам истерията, всеки министър сменя екипа си
Източник: bTV
