Изследователите отдавна се опитват да отговорят на въпроса: защо някои мъже малтретират сексуално деца? Наскоро в Австралия беше направено такова мащабно проучване. Група анализатори се срещнаха с близо 700 мъже, които са извършвали посегателства над деца. Някои са опитали да „обяснят“ действията си.

Стряскащи разкрития

Мъжете в проучването са на 18 и повече години и са от цял свят – от Норвегия до Нова Зеландия, от Малави до Бразилия. Анализаторите са се опитали да разберат какво в техните разкази може да послужи като превенция срещу сексуалното насилие над деца.

Разказите варират драстично. Някои обвиняват наркотиците и алкохола. Други споделят за собствения си опит с малтретиране в детството. Трети твърдят, че търсят вълнуващи или рисковани нови сексуални преживявания. Някои посочват, че са „влюбени“ в детето или се опитват да го „образоват“.

Най-често срещаният начин, по който извършителите обясняват поведението си, е да представят жертвите си като участници, които са дали съгласие за сексуалната активност.

В особено крещящи случаи извършителите се позиционират като нещастни жертви на коварните сексуални планове на своите (предимно жени) жертви, описвайки момичетата като „флиртуващи“.

Един от мъжете заявява:

„Тя беше женствена. Наистина бях привлечен“.

Злоупотреба като отмъщение

Отмъщението е друга често срещана причина, предлагана за обяснение на престъплението. Преобладаващо голям брой извършители посочват своите пълнолетни партньорки като цел на своето отмъстително поведение.

Накратко, те малтретират дете, за да си отмъстят на майката на детето.

Извършителите търсят отмъщение, защото техните пълнолетни партньорки не успяват да се придържат към традиционната женственост и да изпълнят ролята на романтичен/сексуален партньор и/или майка/домакиня според стандартите и предпочитанията на извършителя.

„Имаше няколко пъти, когато малтретирах доведената си дъщеря, защото бях ядосан на жена ми. Не почисти къщата. Кучето се изходи на пода и никой не го почисти“, споделя един от извършителите.

Според разказите на сексуалните насилници, от пълнолетните партньорки се очаква да предоставят сексуално удоволствие на извършителя, когато, където и както извършителят желае.

В някои случаи извършителите твърдят, че са били подтикнати да извършват сексуално насилие над деца поради желанието им за специфични сексуални действия или форми на телесно представяне, които техните пълнолетни партньори отказват да извършат.

Гняв и така наречените права

Извършителите понякога представят детето жертва като заслужаващо насилието, твърдейки, че престъплението им е резултат от гняв към детето.

Например, извършителите се чувстват ядосани, защото жертвите им не отговарят на „женските“ норми или не показват достатъчно покорство.

„Тя не се държеше като мило малко момиченце, каквото се предполага, че е едно перфектно малко момиченце“, казва един насилник.

От решаващо значение е, че причините мъжете да изпитват гняв към детето жертва отразяват същите принципи, които са в основата на гнева им към възрастни жени.

Извършителите често се позовават на „правото“ си на сексуална активност, за да обяснят престъплението си и се оплакват от липсата на сексуален достъп до възрастни партньори.

Нещо повече, извършителите представят децата като сексуално послушни и постоянно сексуално достъпни, отново подчертавайки чувството им за право на секс и липсата на загриженост, че децата не могат да дадат съгласие.

Анализаторите откриват по-чест и ясно изразен акцент върху патриархалното мислене в разказите на извършителите.

Изследванията често показват, че мъжете сексуално малтретират деца поради „брачен конфликт“ или „домашни разпри“. Това тълкуване обаче изглежда е недостатъчно спрямо разказите на самите извършители, които често силно подчертават яростта и мотивите им за отмъщение, наред с непоколебимото чувство за мъжко сексуално право.

Фокусът на извършителите върху предполагаемото „съгласие“ на децата жертви е поучителен тук. При сексуални срещи с възрастни жени мъжете позиционират партньорките си като отговорни за съпротивата срещу техните ухажвания, ако те не дадат съгласие.

Мъжете в проучването често разглеждат жените и децата като комбинирана категория подчинени.

Всъщност много от извършителите размиват разликата между момичета и възрастни жени, заявявайки:

„Чувствах нужда от сексуално удовлетворение и това изискваше жена“.

По-доброто образование и политика са от решаващо значение

Проучването подчертава необходимостта от засилване на борбата срещу женомразството, мъжките сексуални привилегии и патриархалните привилегии.

Въпреки че подобни мерки обикновено са насочени към предотвратяване на сексуалното насилие срещу възрастни жени, анализът показва, че те могат да помогнат и за предотвратяване на сексуалното насилие над деца.

The Conversation/превод: SafeNews