Историята за жена, на която внезапно пораства истинска опашка, поставя съпруга ѝ в необичайна ситуация. Той е кандидат за президент, а за да получи подкрепата, необходима за кандидатурата му, трябва да се погрижи този неудобен факт да бъде скрит или отстранен. Именно тази необичайна сюжетна ситуация стои в основата на романа „Опашката“ на Захари Карабашлиев, но книгата се оказа в центъра на шумен културен и обществен скандал във Facebook.

Обвинението в плагиатство

Десетки публикации и коментари „за“ и „против“ Захари Карабашлиев се появиха само за няколко часа, а дискусията продължи да набира скорост, след като Соня Момчилова – журналист, пиар експерт и бивш председател на Съвета за електронни медии, отправи публично обвинение към писателя в плагиатство.

Карабашлиев реагира остро на твърденията и заяви, че обмисля да потърси правата си по съдебен път. Според него мотивът за човек, който има опашка, далеч не е нов и присъства от векове в литературата, киното, митологията и различни култури по света.

Писателят описа ситуацията като организирана атака срещу него и обясни, че е „заливан с кафява помия от много страни. Виждам как глутници тролове действат организирано“.

Откъде тръгва спорът

Първоначално обвинението на Момчилова се появява като коментар под публикация, посветена на друг спор около Карабашлиев. В статията, публикувана онлайн, писателят е обвинен, че в качеството си на главен редактор на „Сиела“ сам издава свои книги.

Авторът на материала поставя въпроси и за начина, по който се определят рекламните бюджети, както и за получаването на средства от държавни и чуждестранни фондове. В публикацията се припомня и фактът, че през 2017 г. Карабашлиев е бил част от инициативния комитет за учредяването на партията „Да, България“. Оттам авторът извежда тезата за възможен конфликт на интереси.

Именно под тази статия Соня Момчилова публикува коментара, който впоследствие предизвиква широката реакция.

Какво написа Соня Момчилова

Момчилова заявява във Facebook:

„Пропуснали са момента с бруталното плагиатство на „Опашката“. Този го тестваха и за високи политически позиции, но и така не му е зле. Така и не доживя голямо международно признание, сигурно заради очевадната некадърност и преиграната политкоректност. И този раздава морални оценки и присъди за талант и творческо можене. Мафия! Бездарието е фашизъм, нали така беше?“

Така спорът за книгата постепенно се превръща в публичен конфликт, който излиза далеч извън рамките на литературната дискусия.

В спора се включва редакторът на романа

Дискусията се разраства още повече, когато в коментарите се включва Веселина Седларска, редактор на „Опашката“.

Тя посочва, че съществува роман със заглавие „Опашката“ („Очередь“ на руски), написан от Владимир Сорокин и публикуван през 1983 г., но според нея неговият сюжет няма общо с историята, разказана от Карабашлиев.

Седларска обяснява, че произведението на Сорокин разказва за огромна опашка пред съветски магазин, където хората чакат, без дори да знаят какво се продава. По тази причина тя определя сравнението като несъстоятелно и защитава автора на „Опашката“.

Към Момчилова тя се обръща с думите:

„Ако бях на мястото на Захари Карабашлиев, щях да те осъдя, че го наричаш плагиат… Бих защитила всеки автор от такава нагла лъжа, защото такива неща ме отвращават“

Впоследствие обаче става ясно, че Соня Момчилова не е имала предвид романа на Владимир Сорокин, а друг руски културен продукт – филма „Зоология“.

„Зоология“ – филмът, който се оказва в центъра на спора

Филмът „Зоология“ е представен като произведение с фабула, която според Момчилова тревожно напомня на сюжета на „Опашката“.

След като спорът се разгаря, Захари Карабашлиев публикува своя подробна позиция. Той обяснява, че е проверил какъв е филмът и какъв е сюжетът му:

„Потърсих в Google и научих следното: „Зоология“ е филм от 2016 г. Главната героиня е самотна служителка в зоологическа градина, която живее с майка си. Постепенно й пораства опашка и тя се влюбва в лекар. Филмът проследява нейното телесно преобразяване, отчуждението й, срама, желанието и реакцията на околните. Това е.“

Карабашлиев подчертава, че не е гледал филма, който според него е използван като основа на обвинението.

Писателят: образът на човека с опашка не е нов

В своята публикация Карабашлиев развива тезата, че самият мотив за човек с опашка е част от много по-стара културна традиция и не може автоматично да бъде свързван с конкретен филм.

Той дава примери от киното:

„За онези от вас, които все пак не допускат, че мотивът „жена с опашка“ е измислен от руски режисьор през 2016-а, ще продължа. Навярно всеки, който някога е ходил на кино, е гледал филми, в които има герои с всякакви опашки. Такива има в заснетата версия на мюзикъла Cats („Котките“, 1998), в Monkeybone (2001), в Avatar (2009), както и в норвежкия филм Thale (2012). Друг пример е Wonder Woman от 1984 и 2020, където има също опашка. Има и много анимационни филми и всякакви фантастични превъплъщения, но на тях няма да се спирам. Имаме също Ян Бибиян и дяволчето Фют на Елин Пелин.“

Според него фактът, че в различни произведения се появяват герои с опашки, рога, криле или хриле, сам по себе си не е достатъчен, за да се говори за плагиатство.

„Въпреки всички тези филми и истории, появили се преди 2016 г., на никого нормален не би му дошло наум да твърди, че руският филм е „плагиатствал“ от тях. Това, че в даден филм някой има рога, криле, хриле или опашка, не го прави уникален.“

Мотивът има древни корени

Карабашлиев отива още по-назад в историята и посочва, че образът на човек с животински характеристики е познат от много древни митологични традиции.

„Тук е мястото да кажа, че образът на човек с животински белези, включително опашка, е митологичен образ от предбиблейски времена. Всеки, който притежава някаква елементарна култура, може да го потърси и да го открие в различни части на света — от Древен Египет и Средиземноморието чак до Китай.“

Той посочва и пример от скандинавската митология и фолклор, където съществуват женски същества с животински опашки.

„Ще се спра на особено любопитните за нашия случай скандинавски легенди. В норвежките предания има горско същество, наречено „хулдра“. Шведите имат „скогсра“. Това са жени-тролове с кравешки, конски или лисичи опашки, които крият под полите си.“

След това писателят прави паралел между тези митологични същества и участниците в онлайн спора:

„И ето тук е най-забавното: докато скандинавските тролове криели опашките си под полите, съвременните фейсбук тролове дори не се опитват да скрият своето невежество, злоба или завист — те ги развяват, гордеят се с тях и се чувстват значими в собствените си очи.“

Политиката и предстоящото излизане на аудиокнигата

Карабашлиев поставя въпроса и дали зад разрастващия се скандал не стоят други мотиви.

„Може би раздухването на клеветата за опашката има нещо общо с това, че книгата ми съвсем скоро ще излезе като аудиокнига в Storytel? Или с това, че винаги публично изразявам какво мисля за властта — за която и да е власт? По стар комунистически обичай всеки, който навири глава, трябва да бъде окепазен. По всякакъв начин. А дали пък не е заради наближаващите президентски избори?“

Именно последният въпрос го връща към същината на романа „Опашката“.

За какво всъщност разказва романът

Действието в книгата е поставено в близкото бъдеще, в България, където институциите се разпадат, има протести, въведено е извънредно положение и постепенно се оформя авторитарен режим.

Главният герой е Павел Панев, драматург в Народния театър. Един ден неговата годеница Невена, експерт по човешки права, се връща от командировка в Страсбург. Тогава той забелязва нещо необичайно – на Невена е пораснала истинска опашка.

Самата тя не я възприема като заболяване или аномалия. За Павел обаче това е нещо трудно за приемане. Той е объркан и смутен, но въпреки всичко продължава да я обича.

Ситуацията се променя, когато Павел получава неочаквано предложение да се включи в предстоящите президентски избори.

Опашката се превръща в политически проблем

Зад кандидатурата му застава стар апаратчик, който му обещава подкрепата на влиятелни хора и организации, както и необходимото финансово обезпечаване.

С постепенното приближаване към властта обаче личният проблем на Павел започва да придобива политическо измерение.

Хората, които го подкрепят, поставят ясно условие: Невена трябва да скрие опашката си, да я отреже или да бъде отстранена от публичния му живот.

В противен случай Павел няма да бъде издигнат за президент.

Пред него се появява избор между любовта и политическата амбиция. Павел избира властта.

И именно от този момент историята проследява как неговите решения постепенно го превръщат в част от системата, която първоначално смята, че може да контролира.

„Най-важната мутация не е опашката“

Карабашлиев определя централния конфликт в романа не като история за необичайна физическа трансформация, а като разказ за моралната промяна на човека, когато се сблъска с властта.

„Към края на историята Павел разбира, че не той ще управлява Системата, а Системата ще управлява него. „Опашката“ е разказана през неговия поглед и проследява нравствената му метаморфоза. Това е история за онова, което един мъж е способен да причини на жената, която обича, ако нейната различност застраши политическата му кариера. В „Опашката“ най-важната мутация не е опашката на Невена. Най-важната мутация е вирусът на властта в душата на Павел.“

Писателят категорично отхвърля твърдението, че сюжетът му е заимстван от „Зоология“.

„И накрая: сюжетът, персонажите, конфликтът, политическият свят, развитието и финалът нямат нищо общо с който и да е руски, американски или друг филм за жена, която работи в зоопарк.“

Пиесата е написана преди романа

Важен аргумент в защитата на Карабашлиев е свързан с хронологията на създаването на произведението.

Преди романа той пише пиеса със същото заглавие. По думите му работата по нея започва на 5 май 2014 г., а текстът е завършен през 2016 г.

Романът се появява по-късно – през 2021 г.

Карабашлиев твърди, че разполага с датирани варианти и метаданни, които могат да покажат развитието на текста във времето.

„В заключение: преди романа „Опашката“ написах пиеса със същото заглавие. Започнах я на 5 май 2014 г. и я завърших през 2016 г. Романа написах 2021. Разполагам с датирани варианти и метаданни на текста. Романът е развитие на собствената ми пиеса и няма НИЩО ОБЩО с руски филм, който не съм гледал.“

Сценичната версия е режисирана от Явор Гърдев, а главната роля изпълнява Владимир Карамазов.

Любопитната връзка с Румен Радев

Карабашлиев разказва и една любопитна подробност около театралната постановка. След представянето на пиесата той разбира, че сред зрителите е бил Румен Радев.

„Любопитна подробност: след представянето на пиесата разбрах, че сред зрителите е бил президентът Румен Радев. По неясни за мен причини след това блестящо представление пиесата НИКОГА повече не беше играна в Народния театър.“

Тази подробност допълнително свързва историята около „Опашката“ с политическия контекст, който заема централно място в самия роман.

Карабашлиев обмисля съдебни действия

В края на своята публикация писателят заявява, че обмисля да защити името си по съдебен път.

Той обяснява, че вместо да работи по следващата си пиеса или роман, е отделил време, за да отговори на обвиненията и да изложи своята версия за произхода на „Опашката“.

„Та така. Обмислям дали да потърся правата си по съдебен път. Отделих два часа днес и вместо да работя върху нова пиеса или роман, написах тези редове. Ние твърде често робуваме на българската поговорка, че по-умният винаги отстъпвал. Мисля, че тази поговорка е докарала повече беди, отколкото можем да си представим.“

Карабашлиев завършва позицията си с категорично послание за необходимостта човек да защитава собственото си име и репутация:

„Мълчанието не е опция. Освен всичко друго, всеки човек е длъжен да опази и името си.“