Темата за равнопоставеността на заплащането между жени и мъже отново влиза в дневния ред, този път с конкретна цел и срокове, заложени в нов проект за промени в Закона за защита от дискриминация. Според предложението разликата в заплащането между половете трябва да бъде намалена от сегашните около 12% на 10% до 2030 година.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане с ускорени срокове до 2 юни, тъй като България трябва спешно да синхронизира законодателството си с европейските изисквания. Причината е европейска директива за укрепване на принципа на равно заплащане за равен труд между мъже и жени.

Ако страната не изпълни ангажимента си навреме, е възможно да последват финансови санкции

На фона на средните нива за Европейски съюз, които са малко над 11%, България остава в групата на държавите с по-осезаема разлика в доходите. Това означава, че въпросът не е само социален, а и икономически, с директно отражение върху пазара на труда и дори върху БВП.

Според оценки на Европейски парламент всяко намаление с 1 процентен пункт в разликата в заплащането може да доведе до ръст на БВП с около 0,1%. Това превръща темата в не просто морален, а и чисто икономически приоритет.

Новите текстове в закона предвиждат по-строги правила за прозрачност. Работодателите ще бъдат задължени да предоставят информация за нивата на възнагражденията още при обявяване на работни места. Работниците ще имат право да получават данни за заплащането по категории труд, както и да се въвеждат механизми за докладване на разликите между половете.

При установяване на необосновани разлики над 5% ще се предвиждат коригиращи мерки

Освен това се разширяват правомощията на Комисия за защита от дискриминация, която ще следи по-активно за спазването на принципа за равно заплащане.

В дългосрочен план се очаква мярката да има не само социален, но и икономически ефект – по-висока заетост, по-малък риск от бедност и по-голяма стабилност за жените в по-възрастните групи.

На хартия всичко звучи като добре подреден план с ясни проценти и срокове. Реалният тест обаче ще бъде дали тази „разлика от 12 до 10%“ ще остане цифра в документите или най-сетне ще започне да се свива и в реалния живот, където статистиката обикновено се държи доста по-непослушно.

Източник: БНР