Европа трескаво търси още ракети-прехващачи за системата „Пейтриът“ (Patriot), които да предостави на изпадналата в критично положение Украйна. Киев бърза да подсили защитата си срещу балистични ракети преди очакваната руска офанзива през зимата.

Украйна се нуждае от стотици прехващачи, но новото производство ще се забави твърде много, запасите на САЩ са натоварени заради конфликта с Иран, а няколко от водещите европейски поддръжници на Киев заявяват, че разполагат с малко на брой ракети, които могат да предоставят, без да застрашат собствената си сигурност.

„През последните месеци Русия изстрелва по нас повече ракети за седмица, отколкото ние получаваме от партньорите си за месеци наред“, заяви бившият министър на отбраната на Украйна Михайло Феодоров.

През юли украинската противовъздушна отбрана е прехванала едва 29 от общо 195 руски балистични ракети, като още 40 не са достигнали целите си, съобщиха от Министерството на отбраната на Украйна.

Германия, един от основните донори на военна помощ за Украйна, вече е предоставила на страната системи и ракети „Пейтриът“. Сега обаче Берлин трябва да балансира между все по-належащите нужди на Киев и минималните запаси, необходими за защитата на самата Германия и за изпълнението на ангажиментите ѝ към НАТО.

Други европейски държави също преценяват дали да запазят своите ракети-прехващачи, или да ги предоставят на Украйна.

„Наистина достигаме лимита на възможностите си. Трябва да гарантираме и собствената си защита“, заяви бригаден генерал Юрген Шрьодл, високопоставен служител в германското министерство на отбраната.

Берлин и столиците на други северноевропейски държави призоваха партньорите си от останалите части на континента да проучат каква допълнителна военна техника и финансова помощ биха могли да предоставят.

„Смятам, че това не е устойчиво за Европа в дългосрочен план. Всички европейски държави трябва да засилят усилията си“, каза норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик.

Това оказва натиск върху страни, разполагащи със запаси от ракети-прехващачи „Пейтриът“ като Полша, Испания и Гърция. Недостигът засяга най-вече ракетите „Пейтриът“ от типовете PAC-3 и PAC-2, които са сред малкото ефективни средства на Украйна за защита срещу бързодвижещи се руски балистични оръжия.

Украйна може да използва други, често по-евтини системи за противовъздушна отбрана срещу дронове и крилати ракети. Страната работи усилено по разработването на собствена ракета-прехващач „Фрея“, но системата за противобалистична отбрана все още се нуждае от инвестиции, инженерна работа и изпитания, преди да може да изпълнява тази роля.

Докато „Фрея“ стане готова, Украйна се нуждае от незабавен отговор на руските балистични ракети.

„Едно от приоритетните направления е системата „Пейтриът“ – версиите PAC-3 или PAC-2. Първото решение е закупуването или получаването от налични запаси“, заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна.

Заседнали във Вашингтон

Зависимостта от системите „Пейтриът“ прави президента на САЩ Доналд Тръмп ключова фигура за Киев: повечето ракети-прехващачи PAC-3 се произвеждат в Америка, което означава, че продажбите им и всички сделки за производство зависят от решенията на Белия дом.

По време на срещата на украинския президент Володимир Зеленски с Тръмп миналия месец основната тема бяха ракетите-прехващачи „Пейтриът“.

Американският лидер породи надежди по време на срещата на върха в Анкара, когато заяви, че на Украйна ще бъде разрешено да произвежда по лиценз американските ракети-прехващачи „Пейтриът“  – стъпка, която в крайна сметка би могла да намали зависимостта на Киев от оскъдните доставки от САЩ.

Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър обаче даде ясно да се разбере, че производството няма да реши проблема с непосредствения недостиг.

„Дългосрочно споразумение за производство няма да бъде сключено преди тази зима. Изработването на първите ракети ще отнеме още повече време“, заяви той пред Fox Business.

Но Тръмп вече се отметна от тази позиция, като миналата седмица заяви:

„Не сме се съгласили на това. Обсъждаме го. Но е трудно да се отстъпи подобна технология“.

След съобщение на Ройтерс, че САЩ почти са изчерпали запасите си от ракети заради войната срещу Иран, Тръмп сега се съсредоточава върху възстановяването на американските запаси. Запитан за призивите на Зеленски за още ракети „Пейтриът“, той отвърна:

„И ние искаме ракети.“

Украйна също така е подписала споразумение за получаване на ракети-прехващачи PAC-2, произвеждани в Германия, но е малко вероятно те да пристигнат преди следващата година.

Изправен пред недостиг на ракети-прехващачи, Киев сега обмисля по-агресивна кампания за поразяване на руските пускови установки.

„Руснаците трябва да разберат, че броени минути след изстрелването, целият екип, изстрелял ракетата, трябва да бъде унищожен от наша балистична ракета“, заяви Фьодоров.

Неравномерните усилия на Европа

Това прехвърля непосредствената тежест върху Европа, където съюзниците отново претърсват собствените си арсенали, както и тези на партньорите си, за ракети прехващачи, които биха могли да достигнат до Украйна преди настъпването на зимата.

Германия предостави три системи „Пейтриът“ от собствените си военни запаси, а впоследствие осигури още две чрез сделка, по силата на която САЩ трябваше да възстановят наличностите на Бундесвера.

Нидерландия комплектова компонентите за още една цялостна система, включваща пет пускови установки, радар и ракети.

Тъй като обаче запасите вече са силно изчерпани, правителствата се сблъскват със собствени ограничения.

През юли Варшава потвърди, че е предоставила няколко ракети-прехващачи PAC-3 след искания от страна на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и висши американски командири. Полското издание Defence24 съобщи, че са били прехвърлени едва пет ракети.

Дори това предизвика политическа реакция. Опозиционните депутати обвиниха правителството в отслабване на отбраната на страната в момент, когато руски ракети и дронове многократно са прелитали границата ѝ.

Страните, които са по-близо до Русия, вече са по-малко склонни да се откажат от съществуващите си системи „Пейтриът“, тъй като въоръжените им сили вече смятат противовъздушната отбрана за недостатъчна за националните нужди.

Това измества вниманието към южноевропейските страни, които са допринесли по-малко за Украйна от Германия и много северноевропейски донори.

През 2024 г. испанският министър-председател Педро Санчес потвърди, че Мадрид изпраща ракети на Украйна, но правителството не разкри техния вид или количество.

Гърция, която традиционно възприема съюзника си в НАТО Турция като най-голямата заплаха за своята сигурност, не е обявявала трансфер на системи „Пейтриът“ към Украйна. През юли гръцки медии съобщиха, че Украйна е поискала от Атина до 200 броя от по-старите ракети-прехващачи PAC-2.

Това не е първият път, в който европейските съюзници се налага да скалъпват доставки на ракети „Пейтриът“ от собствените си ограничени запаси.

За Киев споровете относно съюзническите запаси се развиват на фона на притискащото време. На фона на нарастващото търсене на ракети-прехващачи PAC-3 в Близкия изток, усилията на Пентагона да попълни собствените си запаси и опасенията на много европейски държави относно способността им да отблъснат евентуална бъдеща руска атака, външният министър Андрий Сибиха заяви, че Украйна среща трудности при закупуването, размяната или осигуряването на каквито и да е налични боеприпаси.

„Буквално се борим за всяка ракета“, каза Сибиха.

Politico/превод: SafeNews