Злоупотреба с чувствителна информация винаги е възможна, включително и при т.нар. PNR данни.
Това подчерта пред БНР бившият вътрешен министър и преподавател по наказателно право Веселин Вучков, като акцентира, че става дума за изключително деликатни информационни масиви.

Според него обществото често не разбира в пълнота как работи системата, затова е важно да се разяснят механизмите и правните рамки около събирането и използването на тези данни.

PNR данни и чувствителна информация

„Става дума за чувствителна информация, като специалните разузнавателни средства, достъпът до т.нар. трафични данни и достъпът до т.нар. данни за пътници, превозвани по въздух – PNR данни. И в трите случая става дума за чувствителна информация, която се събира и съхранява за определен период от време по строг ред, регламентиран от различни закони“, коментира той.

Регламент, Закон за ДАНС и национално звено

По думите на Вучков, действащият регламент е въведен преди около десетилетие и е имплементиран чрез специални разпоредби в Закона за ДАНС.

„Този регламент е отпреди 10 години. Тогава е решено на национално ниво това да стане с въвеждането на една специална глава в Закона за ДАНС – дали е сполучливо или не, там е ситуирано и така нареченото национално звено, което е в непрекъснат режим. Там работят не само служители на ДАНС, но и на Митниците, и на МВР – 24/7, денонощно обработват, събират и съхраняват тези данни за пътници, които им предоставят абсолютно всички, които боравят със самолетни билети и с пътуване със самолет. Това е абсолютно задължение, защото тази информация може да послужи за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпна дейност, конкретно упомената в Закона за ДАНС. Близо 60 престъпления са описани в Закона за ДАНС, които могат да бъдат разследвани чрез събиране и достъп до така наречените данни PNR. Близо 60 престъпления, не само тероризъм“.

Достъп, мотивиране и контрол

Вучков обяснява, че достъпът до PNR данни не е свободен и изисква конкретна мотивация.

„Разликата от СРС-тата е там, че тук почти няма съдебен контрол. Ръководители на служби могат да отправят запитване до това национално звено, за да му се предоставят конкретни данни PNR – разбира се с много подробно описани мотиви. Тогава съответен ръководител на ДАНС или упълномощен заместник разрешава или не с мотивиран акт достъп до PNR данни“, уточни бившият вътрешен министър в предаването „Преди всички“.

Разследващи органи и институционални механизми

Той подчерта, че министърът на вътрешните работи не може самостоятелно да изисква подобна информация.

„Информацията му се подготвя от ГДБОП и затова е важно да направя това уточнение, че министърът сам не може да поиска достъп до данните за пътниците. Това може да стане в рамките само на наказателно дело от наблюдаващ прокурор и разследващ орган или в рамките на оперативно дело, използвайки тази не особено сполучлива дума, оперативна разработка от конкретен оперативен работник. При това може да се поиска достъп до данни PNR от ДАР, от Митници, от ГДНП, от БОП, от звената на ДАНС на територията на страната и една специална Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР. Предполагам в момента има някакво оперативно дело в ГДБОП, наказателно няма“.

Политически и икономически зависимости

Вучков насочва вниманието и към по-дълбок проблем – връзките между бизнес, политика и институции.

„Голямата тема е всъщност преплитането на интереси между бизнес, политика, икономика и задкулисното влияние в милата ни родина, категоричен бе Веселин Вучков и посочи:

„Ако ГДБОП е решила енергично да бори престъпност по смисъла на наказателните закони и прави големи разработки във връзка с това как са осъществени приватизации назад във времето, има ли нерегламентирано влияние от страна на политически и икономически кръгове за вземането на конкретни политически решения, конкретно политическо лице дали е извършило престъпни деяния – тогава всички ще окуражим такава дейност на вътрешното министерство, а и на прокуратурата. Но ако всичко това остане само в рамките на разговор, за съжаление съдбата и на този скандал ще приключи за три-четири дни – 1 седмица и за съжаление обществото отново ще се почувства излъгано“.“

Мотивираност и защита на личните данни

Той е категоричен, че достъпът до подобни данни трябва да бъде строго аргументиран и ограничен.

„Абсолютно трябва да има категорични данни, да отправят мотивирано искане и съответният ръководител в ДАНС да е разрешил достъп до PNR данните. Не могат тези данни просто ей така да се раздават наляво и надясно. Това е все пак лична информация“.

Съхранение и унищожаване на данните

По думите му съществуват и срокове за съхранение на тази информация.

„По думите му тези данни се унищожават в един момент, защото не могат да стоят вечно“.

Прокуратура, катарзис и реформи

Вучков изразява скептицизъм към възможността за дълбока промяна в прокуратурата, но вижда потенциал за реформи.

„Вучков не вярва в катарзис на прокуратурата, но смята, че сега има „разкошен вариант да се промени нещо и в любимата ни прокуратура“.“

Закон за съдебната власт и кадрови промени

Той оценява положително последните законодателни промени.

„Двете важни неща те ги заковаха в Закона за съдебната власт. Примерно да орежат правомощията на ВСС с изтекъл мандат и второ – да подобрят малко правната среда, по която да конституираме нов ВСС. Това са двете големи теми, които намериха отражение в Закона за съдебната власт. Сега да очакваме смислени хора да бъдат намерени. Страшно много хора, добре подготвени, с добър интегритет, отказват да се впускат в подобни надпревари. Това е доста тъжно, но дано в момента наистина да бъдат подбрани хора, които да дадат своето съгласие и да минат съответната проверка“.

Институционално напрежение между МВР и прокуратурата

Вучков предупреждава за вредата от конфликти между институциите.

„Вучков е категоричен, че трябва да се престане с институционалната война между прокуратурата и министъра на вътрешните работи. Според него това е обществено нездравословно.

„Това не помага на никого. Затова, пазейки своята относителна самостоятелност, съдебната система, особено прокуратурата, трябва да работи съвместно с МВР заради разследващите органи – грижа за разследващите органи. Тези 2000 разследващи полицаи, които са претрупани от работа, за да могат качествено да попълват доказателствения материал. Иначе ще бъдат тридневни скандали, които няма да плашат престъпността“.“

Комисия по досиетата и исторически архив

В края на анализа той коментира и бъдещето на архивите от периода преди 1989 г.

„“Темата за бъдещето на Комисията по досиетата и архивът, който беше изграден преди 15 години, трябва да бъде обговорена и мисля, че е време за това, но ми се струва, че подходът, който в момента се лансира, е абсолютно несполучлив и се отнасям негативно към него“, изказа мнението си Веселин Вучков.

Той призова поне до началото на следващата календарна година да бъде проведено широко обществено обсъждане и да се реши съдбата на този архив.

„Този архив трябва да бъде дигитализиран и още веднъж да се постави темата за това дали не трябва да се създаде един институт за изследване на близкото минало или поне на престъпленията на комунизма до 90-а година“.