„Не е кой знае какъв тарикатлък. Залепяш за управлението чешки взрив-пластир с дистанционен детонатор. Убиецът е знаел, че Наско Комшев ще тръгне за погребението, знаел е горе-долу кога и точно по кой път ще мине. Тръгнал е бавно преди него, когато Мерцедесът го е изпреварил, просто е задействал взрива с дистанционното управление. Чиста работа. Продължил е все така спокойно, с чувство за добре свършена работа“.
Така според писателя Христо Калчев преди 30 години е намерил смъртта си един от най-големите шампиони и бандити в новата история на България – борецът Атанас Комшев, златен медалист от Сеул`88 и едно от първите големи мутри у нас. На 12 ноември 1994 г. Комшев умира десет дни след тежка катастрофа до Велико Търново. Така е според официалната версия. Слуховете, че това е един от първите атентати в гангстерската война у нас, са претворени в романа „Нерон Вълка“ на Калчев, издаден в над 200 000 тираж в средата на 90-те години.
За разлика от повечето останали мутри от „Олимпийски надежди“, Атанас Комшев притежава солидна състезателна биография. Роден е на 23 октомври 1959 г. в карнобатското село Деветинци.
Завършва спортното в Хасково. Влиза ударно на тепиха с две европейски титли и три сребърни медала на световни първенства по класическа борба.
Наричат го Александър Македонски на тепиха. Има осанка на истински мачо, а мадамите примират по него. В София тренират заедно с Илия Павлов и Васил Илиев. Наставникът им Янчо Патриков свидетелства, че ги подлагал на спартански режим. „Дори съм ги бил, но бащински. Закъсняват ми за тренировка с една минута. Следват шутове отзад…“, разправя Патриков, също загинал в катастрофа, само че 20 години след възпитаника си.
На олимпиадата в Сеул Атанас Комшев е определен да носи знамето на България, което се счита за лоша поличба. Преди него например Боян Радев два пъти е отказвал да вее байрака на игрите в Токио`64 и Мексико`68. Комшев обаче не вярва на суеверия. На тепиха няма кой да го бие. След пет поредни победи се изправя във финална схватка срещу финландеца Хари Коскела. Тръшка го като чувал и печели златото.
„Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен, защото у нас е най-къс пътят от „Осанна“ до „Разпни го“.
„Аз трябваше да убедя всички треньори, които бяха против мен“.
Това казва борецът, който след това е определен за най-добър спортист на годината заедно с олимпийската шампионка по плуване Таня Богомилова.
В Сеул, освен олимпийския златен медал, Атанас Комшев прави още едно голямо завоевание. Успява да тушира в леглото не кой да е, а знаменитата тенисистка Габриела Сабатини. Искрите между двамата почват да прехвърчат още при церемонията на откриването, където двамата са знаменосци на националните отбори на България и Аржентин. Говори се, че след загубата във финала на сеулската олимпиада срещу Щефи Граф, знойната аржентинка намерила утеха в обятията на мускулестия българин. Едва на 18 години тя била готова да се омъжи за Комшев.
Само че нашият се направил на интересен и отказал.
Как от един толкова силен известен борец става изпечен гангстер? Бандата се сформира в началото на 90-те години от Митко Бретона, Васил Илиев, Христо Асенов – Бацата и Комшев. Първоначално вилнеят в Будапеща. Занимават се с грабежи, измами, далавери и кражби на коли. След това се връщат в България и полагат основите на мутренския бизнес.
При подярбата на територии българинът получава апетитно парче.
Става въпрос за прохода „Хайнбуаз“.
На 7 август 1993 г. той и бандата му отвличат братята Коста и Георги Кулови, „търговци“ от Карлово. Близките им подават жалба в полицията. Няколко патрулки погват престъпниците по завоите на Хаинбоаз. Ченгетата стрелят по бегълците, а един куршум се забива в гърба на Комшев. Само седмица след инцидента борецът дава интервю, в което разправя, че е невинен. Уж станало някакво недоразумение. Случаят в крайна сметка е потулен. Същата година името му се среща и в една полицейска преписка срещу Поли Пантев. Непознат човек от Велико Търново се оплакал на Пантев, че са му откраднали мерцедеса и искат откуп, за да му го върнат обратно. Като извършители са посочени Боре Бореца, Геле и Комшев”.
Атанас Комшев загива едва навършил 35 години.
На 2 ноември 1994 г. той пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“. Шофира неговият приятел Слав Михалев, двамата отиват на погребение. На 16 км. преди Велико Търново на разклона за село Пушево колата се удря в камион, натоварен с тухли. Комшев е откаран в болницата в много тежко състояние. Въпреки двете мозъчни операции умира след десет дни.
В борческите среди плъзват слухове, че срещу Атанас Комшев е бил извършен атентат.
Експертизата и следственият експеримент показват друго. В момента на удара автомобилът „Сааб“ се е движел със скорост от 115 км в час. „От удара седящият в него Комшев е получил травми на главата, гръдния кош и опорно-двигателния апарат“, заключава следствието.
