Сериозен спор между икономиста проф. Румен Гечев и финансовия анализатор Стоян Панчев се разгоря в ефира на БНР на 8 юни 2026 г., след като Европейската комисия официално препоръча на България да се откаже от плоския данък и да въведе необлагаем минимум. Размяната на аргументи между двамата показа колко различни са вижданията на експертите относно посоката, в която трябва да се развива данъчната политика на страната в първите месеци след присъединяването ѝ към еврозоната.

Прогресивният данък – справедлива необходимост или риск за икономиката?

Бившият вицепремиер проф. Румен Гечев изрази категорична подкрепа за препоръката на Брюксел. По думите му прогресивното подоходно облагане е моделът, който се прилага в преобладаващата част от света, а държавите с високо ниво на развитие разчитат именно на такава система.

Румен Гечев: „Най-после ЕК предлага нещо смислено, след като години наред ръководството на ЕС и ЕК направи така, че ЕС се намира в тежко икономическо състояние. Тази препоръка е разумна. Тя не е задължителна, но е препоръчителна. 95% от страните по света имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една прокопсала с плосък данък, да е станала от развиваща се развита.“

Според него опасенията, че подобна реформа ще натовари масово работещите хора, са преувеличени. Гечев подчерта, че при въвеждане на необлагаем минимум хората с по-ниски възнаграждения ще бъдат облекчени, докато по-високите доходи логично ще бъдат облагани с по-голяма тежест.

Румен Гечев: „Откъде накъде един ще прави милиони и ще плаща 10%, а медицинските сестри и хората с ниски доходи също ще плащат 10%. Няма място за спор. Хората с ниски доходи ще им паднат данъчните плащания. Ще се увеличат, разбира се, на горната част на средната класа и на богатите – така е по целия свят.“

Плоският данък като защита на средната класа

На противоположната позиция застана Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика, който предупреди, че промяната на сегашния модел може да доведе до нежелани последици именно за хората със средни доходи.

Според него препоръката на Европейската комисия поражда въпроси, защото въвеждането на необлагаем минимум само по себе си не означава автоматично увеличение на бюджетните приходи. Той е на мнение, че дебатът за премахване на плоския данък често прикрива намерения за повишаване на данъчната тежест.

Стоян Панчев: „ЕК препоръчва нещо странно по линия на дефицита – въвеждане на необлагаем минимум. Това със сигурност не повишава приходите в бюджета. Смяната на плоския данък ще означава повишаване на данъците. Когато се говори за премахване на плоския данък, обикновено зад това стои повишаване на данъците и то не за най-богатите българи, не за хората с най-високи доходи или с най-голямо количество активи, а основно за средната класа.“

Финансовият експерт аргументира тезата си с факта, че най-заможните разполагат с възможност да прехвърлят капитали и активи извън страната, което прави облагането им значително по-трудно. По думите му, ако държавата действително иска по-висок принос от богатите, би могла да потърси други механизми.

Панчев даде пример с по-високи данъци върху притежаването на няколко недвижими имота, както и с евентуално увеличение на ДДС върху луксозни стоки, включително скъпи автомобили. Според него именно подобни мерки биха били по-ефективни от премахването на плоския данък. Той смята, че защитниците на сегашния модел разполагат с достатъчно сериозни аргументи и че правителството засега правилно избягва резки промени.

Спорът се прехвърли към дефицита и правилата в ЕС

Разговорът между двамата експерти постепенно се насочи и към по-широките въпроси за фискалната политика, бюджетния дефицит и отношението на Европейския съюз към държавите членки.

Проф. Гечев отправи критики към начина, по който се прилагат европейските правила, като посочи, че някои от големите икономики в съюза от години поддържат значителни дефицити без да понесат реални санкции.

Той определи подобен подход като двоен стандарт, особено когато се сравнява с изискванията към по-малките държави. Въпреки това икономистът подчерта, че България не бива да следва този пример и предупреди, че прекомерното увеличаване на държавния дълг за покриване на текущи бюджетни разходи може да създаде сериозни проблеми в бъдеще.

След валутния борд – нови рискове за публичните финанси

От своя страна Стоян Панчев заяви, че периодът, в който според него страната е успявала формално да изпълнява критериите за еврозоната, вече е приключил с отпадането на валутния борд.

Той изрази мнение, че реалното състояние на публичните финанси е по-тревожно от официално представяните данни и че през последните години основен фактор за натиска върху бюджета е било значителното увеличение на разходите за възнаграждения в публичния сектор.

Според него именно бързото нарастване на тези разходи е сред ключовите причини за влошаването на бюджетната картина и за необходимостта от по-внимателно управление на държавните средства.

Обща позиция за опасността от висок дефицит

Въпреки сериозните различия по отношение на данъчната система, двамата експерти се обединиха около една обща теза – че прекомерното разширяване на бюджетния дефицит би поставило страната пред трудни решения.

И Гечев, и Панчев предупредиха, че ако дефицитът достигне или надхвърли 7%, правителството вероятно ще бъде принудено да предприеме непопулярни и болезнени мерки, за да стабилизира публичните финанси. Според тях подобен сценарий би създал сериозни предизвикателства както за икономиката, така и за гражданите, независимо от избрания модел на данъчно облагане.