Израел и Хизбула се приближават към война. Войната с „Хизбула“ би била още по-опустошителна – израелски системи за противовъздушна отбрана биха били претоварени от атаки, които се очаква да достигнат 3000 ракети на ден в продължение на седмици.

Израел и Хизбула се приближават към война

Северен Израел е редица призрачни градове – изоставени къщи и изгорени гори от ракетите на „Хизбула“. Части от Южен Ливан са поразени толкова силно от израелските бомби, че са превърнати в развалини. Десетки хиляди жители са прогонени от домовете си и от двете страни.

Непрекъснатото, макар и грозно, противопоставяне между Израел и „Хизбула“ от началото на войната в Газа през октомври преминава в нещо по-тревожно.

Рекорден брой снаряди на „Хизбула“ – около 900 – са попаднали в Израел този месец, а нейният ръководител казва, че е затрупан от доброволци, готови да се бият с Израел „без никакви правила, ограничения или таван“. Междувременно Израел извършва по-дълбоки и по-разрушителни атаки в Ливан, а северното му военно командване току-що одобри боен план за страната.

Въпреки че подкрепяната от Иран „Хизбула“ и Израел твърдят, че не искат пълномащабна война, опасенията им са по-големи от всякога, че се натъкват на такава – или умишлено ще я започнат. Израелците, които се застъпват за това, смятат, че подобен конфликт може да бъде поддържан за кратко, въпрос на седмици. Други са далеч по-песимистично настроени.

Близкият изток може да бъде изправен пред „голяма регионална война, покачване на цените на петрола и срив на финансовите пазари“, заяви пред телевизия “ Bloomberg“ Аарон Дейвид Милър, старши научен сътрудник на Фондацията за международен мир „Карнеги“ и бивш арабско-израелски преговарящ от Държавния департамент. „Никой не иска да види подобно нещо.“

Високопоставени американски и френски дипломати посетиха Йерусалим и Бейрут като част от интензивните усилия да се предотврати ескалация, която може да привлече Иран, заедно с неговите съюзнически милиции в Ирак, Сирия и Йемен, както и САЩ. Президентът Джо Байдън е особено загрижен да избегне нова война толкова близо до изборите през ноември. Въпреки че Вашингтон не общува директно с Хизбула, той използва председателя на ливанския парламент Набих Бери като посредник.

Планът за прекратяване на военните действия зависи от това Хизбула да изтегли бойците си от границата.

Въпреки че Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 2006 г. след последния кръг от сражения между Израел и „Хизбула“, изисква тя да бъде около 30 км, преговорите започват с 10 км. Те ще бъдат заменени от международни сили и членове на ливанската армия, докато група ще разглежда споровете относно общата гранична линия.

Но „Хизбула“ твърди, че сегашният кръг от напрежение има източник – войната в Газа – и решение – прекратяване на огъня в Газа. „Хизбула“ казва, че едва когато Израел и „Хамас“ свалят оръжията си, тя ще бъде отворена за собствени преговори за границата.

Според ливански служител, информиран за преговорите, миналата седмица Берри е казал на американския пратеник Амос Хохщайн, че най-многото, което може да направи, е да се опре на групировката да намали напрежението, като не обстрелва твърде дълбоко израелска територия. Израелският министър на отбраната Йоав Галант, който е на посещение във Вашингтон тази седмица, е призован да даде шанс на дипломацията и да отложи всякаква военна експанзия.

„Една необмислена стъпка, една грешна преценка може да предизвика катастрофа, която далеч надхвърля границите и, честно казано, надхвърля въображението“, предупреди миналата седмица генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. „Нека бъдем ясни. Хората в региона и хората по света не могат да си позволят Ливан да се превърне в друга Газа“.

Паралелите с Газа са неизбежни и реални: „Хамас“ и „Хизбула“, разглеждани от САЩ като терористични групи, са силно подкрепяни от Иран. И двете смятат, че Израел е нелегитимен, а конфликтът им с него е свещен и екзистенциален. И както „Хамас“ в Газа се ражда през 80-те години на миналия век като войнствено движение, оспорващо израелската окупация, така и „Хизбула“ в Ливан.

Но важни разлики означават, че войната с „Хизбула“ би била още по-опустошителна.

Групата е много по-важна за Иран от „Хамас“. И колкото и травмиращо да беше нападението на „Хамас“ на 7 октомври за Израел, „Хизбула“ е много по-мощна военна сила.

Благодарение на интензивната си концентрация и подготовка през последните 18 години тя е събрала около 100 000 души, като същевременно е натрупала 150 000 ракети и снаряди, около половината от които могат да достигнат големите израелски градове, както и нарастващ арсенал от безпилотни самолети.

Възхваляваните израелски системи за противовъздушна отбрана – „Железен купол“, „Прашка на Давид“, „Стрела“ – ще бъдат претоварени от атака на „Хизбула“, която се очаква да достигне 3000 ракети на ден в продължение на седмици – особено ако към нея се присъединят други милиции в Сирия, Ирак и Йемен. Електроцентрали, газови платформи в морето, военни бази, летища и хиляди обикновени граждани биха били изложени на риск, както се вижда от видеоклип, публикуван от „Хизбула“ миналата седмица, в който се показват кадри от дронове на ключови съоръжения, които тя би насочила.

Натискът върху икономиката ще бъде огромен. Главният икономист на израелското министерство на финансите изчислява, че темпът на растеж на БВП би спаднал от сегашните 1,9 % до -1,5 % заради набирането на резерви и нарушенията в инфраструктурата и образованието, а това вероятно би довело до допълнително понижаване на кредитния рейтинг на страната.

От другата страна на границата картината би била още по-мрачна, като се започне от много по-тежко място.

Квартали в южни ливански села, сред които Аита ал-Шааб, Аитарун и Хиям, бяха изравнени със земята от израелски въздушни удари, което накара хиляди хора да избягат и напрегна икономиката, която все още се отърсва от финансовия срив преди четири години, в резултат на който страната не плати еврооблигациите си за първи път в историята си, а валутата се срина.

Когато войната през 2006 г. приключи след 34 дни, арабските страни от Персийския залив обещаха милиарди, за да помогнат на Ливан да възстанови инфраструктурата си, включително летища, пристанища, телекомуникационни кули, електроцентрали и мостове до 140 км от границата с Израел.

Ливанската общественост не се интересува от нов кръг от бойни действия, който би донесъл още повече смърт, ранени и щети, които може би никога няма да бъдат възстановени. Днес Близкият изток е различен. Саудитска Арабия – някога ключов донор със значително влияние в ливанската политика – загуби интерес, оставяйки шиитските мюсюлмани, водени от „Хизбула“, да се превърнат в ненадмината сила в страната.

„Не мисля, че която и да е от потенциалните воюващи страни всъщност иска да види разрастване на война или конфликт“, заяви миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, но подобно на Гутериш отбеляза, че една грешна преценка или недоразумение може да предизвика такава.

Освен дипломатите си, администрацията на Байдън използва своята верига за доставки – забавяйки доставките на оръжие за Израел – за да се опита да избегне по-широк конфликт. Тя уверява Израел, че ще му помогне, ако избухне война, но не обещава пълна подкрепа.

Всъщност Израел не би искал да открива втори фронт, докато не приключи кампанията му срещу „Хамас“ в Газа. Това може да стане след седмици или месеци.

И все пак израелците смятат, че обстрелът с ракети и снаряди на „Хизбула“ е акт на чиста агресия. Така че министър-председателят Бенямин Нетаняху ще има широка обществена подкрепа за заплахите си да изтласка „Хизбула“ от границата, въпреки всички рискове.

„В момента между „Хизбула“ и израелското правителство има много блъфиране, но това не означава, че то не може да прерасне в нещо по-сериозно“, заяви на 21 юни пред телевизия “ Bloomberg“ Хагар Чемали, основател на базираната в Кънектикът геополитическа консултантска компания „Greenwich Media Strategies“. „Това лято ще станем свидетели на значително нарастване на напрежението.“

Източник: Bloomberg/Превод: SafeNews