Историята е като стар семеен албум. Всеки има любима снимка и твърди, че тя е най-важната. А после някой историк влиза в стаята и казва: спокойно, нека ги подредим по хронология.
Гл. ас. Александър Стоянов от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките напомня нещо съвсем разумно – преоценката на миналото е нормална.
Дебатът дали 3 март е по-значим от други ключови дати в българската история не е кощунство, а естествен етап от узряването на обществото.
„Век и половина по-късно българското общество и историците могат да дадат една доста по-трезва и много по-премерена оценка на събитията от 1877-78 г., без да се влияем от някакви сантименти, свързани с това, което народът ни е преживял преди, по време на и след самата война“.
Историкът посочи, че нашата освободителна война е част от един исторически процес, който се нарича „Източна криза“ и обясни:
„Тя започва през 1875 г. с избухването на въстанието в Босна и Херцеговина срещу несправедливостта на османското управление в провинцията. След това тя включва Априлското въстание, Сръбско-турската война, Цариградската конференция от 1876-77 г. и чак след това идва Руско-турската освободителна война за нас от 1877-78 г. Кризата приключва с подписването на Берлинския договор през юли 1878 г.“.
По думите му Руско-турската война е най-динамичният и нагорещен епизод от тази криза, но не би трябвало да се разглежда отделно от останалите събития, а като елемент от цялото.
Най-спорният момент остава Санстефанският мирен договор
По думите на Стоянов той е „химера“ – документ с измамно широки граници, договорени от Николай Игнатиев, който отлично е съзнавал, че текстът няма как да бъде приложен в този вид.
„Подписвайки този договор, той е бил абсолютно наясно, че договорът няма да бъде приложен. … Санстефанският мирен договор гениален пропаганден ход от страна на граф Игнатиев, може би един от най-успешните ходове на Русия за спечелване на признателност от която и да е държава Европа“, коментира Александър Стоянов и добави, че Санстефанският мирен договор и до днес продължава да работи за руските интереси в България:
„Този договор не създава напълно свободна и политически независима България, а създава много голям по територия османски васал, който продължава да бъде зависим политически от Високата порта. И същевременно, от териториална гледна точка, изпълнява интересите на Русия на Балканите и ги реализира напълно. Печалбата за нас е, че ще я има България, но тази, която е предвидена да съществува, рязко контрастира с това, което голяма част от нашите съвременници имат в главата си като представа за това какво представлява българската държава след Освобождението“.
Това, което получаваме, е граници и правото на местно самоуправление, както и свободата да развиваме собствената си култура, подчерта историкът.
Но външнополитически страната не е пълноправен и независим субект
Пълната независимост идва много по-късно, а представата за „Санстефанска България“ остава повече митологичен ориентир, отколкото реално състояние.
Историята рядко е черно-бяла. По-често е сложен компромис между идеали, геополитика и пропаганда. И ако днес спорим кое събитие е по-важно, това не е знак за разпад на паметта, а за зрялост. Само че зрелостта изисква да четем документите до края, а не само романтичните им абзаци.
SafeNews припомня, че денят на Освобождението на България от османско иго – 3 март е националният празник на България от 1991 г.
На тази дата е подписан предварителният мирен договор, останал в историята като Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. Той символично ознаменува Освобождението на България.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Отбелязваме 148 години от Освобождението на България
Източник: БНР
