Нов скок на максималния осигурителен доход може да удари най-високоплатените служители и бизнеса. КРИБ се обяви категорично против планираното увеличение на тавана от 2300 на 2400 евро през 2027 г. и предупреди за риск от съкращения, отлив на инвестиции и преместване на производства извън България.
От работодателската организация определят мярката като „пореден удар“ върху софтуерните, високотехнологичните и енергоинтензивните компании в страната. От КРИБ подчертават, че намерението за ново увеличение идва само седмици след последното повишение, влязло в сила от 1 август 2026 г.
Според работодателите по този начин тежестта от структурния дефицит в социалноосигурителната система и държавния бюджет отново се прехвърля върху частния сектор и върху хората, чиито доходи се декларират изцяло.
От КРИБ припомнят, че с Бюджет 2026 максималният осигурителен доход вече е бил увеличен с близо 9%.
Промяната е въведена в момент, когато голяма част от компаниите вече са били изготвили годишните си финансови планове.
Особено сериозен според организацията е ефектът върху международните компании, чиито бюджети преминават през няколко нива на одобрение. Непредвидените промени в разходите за труд, смятат от КРИБ, се отразяват негативно както върху местните мениджъри, така и върху репутацията на България като инвестиционна дестинация.
КРИБ се позовава на данни на Националния осигурителен институт, според които около 310 000 души са се осигурявали върху предишния максимален праг още преди последното му увеличение.
Според работодателската организация именно тези работещи понасят основната тежест от поредното повишаване на тавана.
Оттам предупреждават, че честите увеличения могат да окажат негативно влияние и върху мотивацията на висококвалифицираните специалисти да повишават производителността си или да развиват собствен бизнес.
По оценка на КРИБ значителна част от засегнатите служители работят в индустрии с висока добавена стойност – разработване на софтуер, роботика, автомобилна и фармацевтична индустрия, металургия, добив и проучване на подземни богатства, както и технологично предприемачество.
От организацията подчертават, че тези сектори имат съществен принос за ръста на българския износ и могат да бъдат двигател на икономическия растеж и фактор за ограничаване на инфлационния натиск.
Същевременно редица от тези индустрии вече са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с високите цени на енергията, международната конкуренция и бързото навлизане на изкуствения интелект.
КРИБ посочва, че енергоинтензивните производства формират около 40% от промишления износ на страната и вече са под сериозен натиск заради високите цени на енергийните ресурси.
Според организацията допълнителното увеличаване на разходите за труд чрез по-висок максимален осигурителен доход може да доведе до съкращения и дори до преразглеждане на решенията на компании дали да запазят производствените си мощности в България.
Работодателите предупреждават и за риск част от бизнеса да насочи инвестициите и производството си към други региони, включително Азия, Северна Африка или САЩ.
От работодателската организация поставят въпроса за максималния осигурителен доход и в контекста на технологичната трансформация. Българските софтуерни компании и предприятията, използващи роботизирано производство, вече интегрират решения с изкуствен интелект в условията на засилваща се конкуренция от САЩ и Китай.
Според КРИБ изкуственият интелект едновременно създава възможност за европейските компании да повишат производителността си и носи риск от допълнително изоставане спрямо американските и китайските конкуренти.
КРИБ цитира проучвания, според които близо 45% от работещите в САЩ използват изкуствен интелект в професионалната си дейност. Посоченото равнище е с около 10 процентни пункта над това в Швеция, която според организацията е сред водещите държави в ЕС по този показател.
Разлика се наблюдава и във времето, през което технологията се използва. Според представените от КРИБ данни американските служители, работещи с AI инструменти, ги използват средно повече от пет часа дневно. За Швеция посочената стойност е около два часа и половина, а за Германия, Франция и Италия – около час и половина.
От КРИБ припомнят и че Европа за кратко се е оказала в ситуация на ограничен достъп до някои от най-новите езикови модели.
Макар проблемът да е бил преодолян, работодателската организация смята, че подобен сценарий остава възможен и в бъдеще.
На този фон КРИБ настоява българските високотехнологични предприятия да получат стабилна и предвидима среда, както и конкурентни условия за инвестиции и труд.
Според организацията това ще позволи на компаниите постепенно да увеличават използването на изкуствен интелект, без технологичната трансформация да води до нетно съкращаване на работни места.
КРИБ призовава правителството да се откаже от предвиденото в първоначалните разчети за 2027 г. увеличение на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро.
Работодателската организация настоява таванът да бъде замразен, докато не бъде представена устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителния дефицит чрез реформи в разходите.
Според КРИБ паралелно с това трябва да бъдат осигурени стабилни и конкурентни условия за софтуерните, високотехнологичните и енергоинтензивните компании, тъй като именно в тези сектори е концентрирана значителна част от работещите с доходи над максималния осигурителен праг.
Източник: КРИБ
