Проектобюджетът за 2026 г. вече среща сериозни критики и извън политическите среди – главен сред тях е бизнесът. От Съюза за стопанска инициатива (ССИ) предупреждават, че финансовата рамка признава проблемите в държавните финанси, но не предлага достатъчно решения за овладяването им.
Дефицитът остава опасно висок
Според ССИ България ще похарчи с близо 9 млрд. евро повече, отколкото ще събере като приходи. Планираният дефицит от 5,7% от БВП значително надхвърля допустимия европейски праг от 3%, а Европейската комисия вече е открила процедура срещу страната заради прекомерен дефицит именно в годината, в която България влиза в еврозоната.
Организацията предупреждава и за рязкото нарастване на държавния дълг. По изчисленията ѝ той ще се увеличи от около 31 млрд. евро в края на 2025 г. до над 50 млрд. евро до края на 2028 г. Само плащанията по лихви ще достигнат 1,8 млрд. евро годишно, при едва 516 млн. евро преди две години.
От ССИ подчертават, че тези средства няма да бъдат вложени в болници, училища или инфраструктура, а ще отиват единствено за обслужване на натрупания държавен дълг.
Бизнесът подкрепя данъчния модел, но иска реформи
Въпреки критиките си работодателската организация подкрепя запазването на плоския данък и сегашната данъчна система, които според нея остават важно предимство за конкурентоспособността на българската икономика.
Според ССИ проблемът не е в приходите, които вече достигат близо 40% от БВП, а в начина, по който държавата изразходва публичния ресурс.
Организацията подкрепя отпадането на автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата, като настоява от 2027 г. да бъде въведен нов модел, основан на ясни икономически показатели.
Одобрение получава и предложението за 10% намаление на възнагражденията в държавната администрация от септември, ако мярката бъде приложена към максимално широк кръг администрации без сериозни изключения.
Какво още подкрепя ССИ
Сред останалите предложения, които бизнесът одобрява, са въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители, премахването на COVID добавката към новоотпуснатите пенсии и цялостна административна реформа. Според организацията тя трябва да включва закриване на дублиращи се структури, намаляване на администрацията и промени в системата за медицинската експертиза, където се отчита постоянно увеличение на хората с призната инвалидност.
В същото време ССИ категорично се противопоставя на увеличаването на осигурителните прагове от 1 август 2026 г., тъй като според бизнеса това ще натовари работодателите с непредвидени разходи в средата на годината.
Какво предвижда бюджетът
Правителството вече одобри проекта за държавния бюджет и той предстои да бъде внесен в Народното събрание.
По-рано днес финансовият министър Гълъб Донев представи рамката, която предвижда нов държавен дълг от около 6 млрд. евро, приходи в размер на 49,5 млрд. евро и разходи за 56,8 млрд. евро.
Сред основните мерки са премахване на автоматичното обвързване на част от възнагражденията с минималната и средната работна заплата, поетапно въвеждане на осигуровки за държавните служители, увеличение на винетките с 30%, разширяване на тол системата, облагане на хазартните печалби и по-строг контрол върху сивата икономика чрез електронно фактуриране и засилен мониторинг на електронната търговия и горивния сектор.
Капиталовите разходи възлизат на 9,3 млрд. евро, като около 500 млн. евро проекти с висок корупционен риск няма да получат финансиране.
От Съюза за стопанска инициатива определят бюджета като по-честен от предишните финансови рамки, защото не прикрива реалното състояние на държавните финанси. Според организацията обаче истинското изпитание предстои – дали след този бюджет ще последват реални реформи, които да ограничат разходите и да върнат публичните финанси към устойчив баланс.
Източник: ССИ, Министерство на финансите
