Тревожни данни поставят България сред водещите в ЕС по използване на физически наказания над деца, като около 40% от родителите ги приемат за метод на възпитание.

Философията за „възпитателния шамар“ има дълбоки корени в българската култура – от популярни поговорки като „Со кротце, со благо и со малце кьотек“ и „Тоягата е излязла от рая“, до реплики от българското кино.

Днес обаче тези нагласи все по-често срещат сериозна критика от специалистите.

„Това не е нито нормално, нито добро за когото и да било“, казва психотерапевтът Детелина Стаменова.

Според Мария Брестничка от Националната мрежа за децата подобни изрази често служат като оправдание.

„Фрази като „Бият го, за да стане човек“ са начин да рационализираме моментите, в които губим контрол.Възпитание и шамар не трябва да стоят в едно изречение“, допълва Стаменова.

По данни на специалистите всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие.

„Резултатите от подобни изследвания от години са тревожно високи за страната“, подчертава Стаменова.

Според последните данни на УНИЦЕФ около 40% от родителите у нас посочват физическото наказание като основен метод за възпитание. В рамките на ЕС пред България е само Румъния, докато в страни като Швеция делът е около 2%.

На въпроса какво всъщност „учи“ шамарът, отговорът на специалистите е еднозначен.

„На нищо. Шамарът учи да се толерира насилието“, казва Стаменова.

Брестничка допълва, че макар много родители да прибягват до физически наказания, почти всички изпитват вина, гняв и срам след това.

„Често това е резултат от безсилие и модел, който самите родители са преживели като деца, без да осъзнават колко вреден е той“, обобщава Детелина Стаменова.

Източник: NOVA