Докато Урсула фон дер Лайен дирижираше най-голямата фармацевтична сделка в историята на ЕС чрез съмнителни SMS-и с шефа на Pfizer, един мъж тихо заемаше стратегически пост в биотехнологичния свят. Неин съпруг. Професор Хайко фон дер Лайен.
Нещо случайно. Само синхроничност? Или… старателно подредена шахматна дъска, на която гражданите винаги са пешките?
През декември 2020 г., в разгара на COVID-кризата, докато Урсула договаряше 1.8 милиарда дози ваксини с Pfizer, Хайко фон дер Лайен е назначен за медицински директор в Orgenesis Inc. – американска компания в сферата на генната и клетъчна терапия, базирана в Мериленд.
Orgenesis не е случайна стартираща фирма. Тя работи с европейски структури, партнира с болници в Италия и Израел, и ползва канали за финансиране от Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Horizon Europe и EIT Health – все под сферата на влияние на Европейската комисия.
Само няколко месеца по-късно, италианският клон на Orgenesis получава еврофинансиране. А в ЕК… мълчание.
КОГА ЕТИКАТА СПИРА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕЛОВАТА СХЕМА ДА ПРОДЪЛЖИ?
Всяко европейско финансиране би трябвало да бъде разпределено при пълна прозрачност и липса на конфликт на интереси. Но когато съпругът на председателя на ЕК заема ключова роля в компания от биотехнологичния сектор в най-чувствителния здравен период на столетието – това вече не е съвпадение.
Дори повече – експертите от Orgenesis в свои презентации се хвалят, че фирмата им получава „силна институционална подкрепа в Европа“ и „участва в публично-частни партньорства“.
В същото време Урсула:
– отказва достъп до SMS-ите си с Pfizer;
– блокира въпроси за липса на конкурентни процедури;
– настоява, че „няма конфликт“, без да посочи механизъм за проверка.
НЕЗАВИСИМА ЛИ Е ПРАВДАТА, КОГАТО СЕ СМЕСЯТ ДОМА И ВЛАСТТА?
Когато Омбудсманът на ЕС разкритикува Комисията, а съдът постанови, че тя е нарушила задължението си за прозрачност – въпросът за съпружеската връзка не беше засегнат. Политическата класа го нарече „частен въпрос“. Но когато „частният въпрос“ се превръща в системна симбиоза между власт и пари, обществото трябва да пита:
▶ Защо мъжът на Урсула е в компания, която потенциално печели от регулациите, контролирани от самата нея?
▶ Как се защитават данъкоплатците, когато семейните връзки се превръщат в златни схеми?
▶ Има ли други „Orgenesis“-и в сянка, за които дори не знаем?
ОПАСНИТЕ ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
Във времена на криза обществото даде властта си на онези, които обещаха спасение. Вместо това получихме елит, който търгува със страх, монетизира страданието и обвива сделките си в мълчание.
Историята на Урсула и Хайко фон дер Лайен не е любовна приказка. Това е символ на политическо срастване с корпоративния интерес, на тихи назначения, тихи пари и гръмки мълчания.
До 14-ти май, когато Съдът на ЕС се произнесе.
„Урсула фон дер Лайен ни чете лекции за прозрачност, докато крие съмнителните си сделки с „Пфайзер“. Това са думи на унгарският външен министър Петер Сиярто.
„Сериозен удар срещу Урсула фон дер Лайeн“, „Репутацията на Фон дер Лайeн се свлича“, „Поражение за Европейската комисия“, „Прозрачността в институциите на Брюксел е химера“, „Лупа на съмнението за всяко действие на Фон дер Лайeн в бъдеще“ – такива заглавия пък четем по медиите из Западна Европа.
Поводът е един и същ: Решението на Съда на Европейския съюз по аферата „Пфайзергейт“.
Авторитетният трибунал отсъди, че ЕК и ръководителката й германската християн-демократка Урсула фон дер Лайен не е предоставила „достоверно обяснение, което да оправдае нейните твърдения“, че били „непроследими“ текстовите съобщения, разменени по време на ковид пандемията между нея и главния изпълнителен директор на фармацевтичния концерн „Пфайзер“ – Алберт Бурла.
Съдът на ЕС признава председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за отговорна за укриването на кореспонденция с директора на Pfizer Алберт Бурла, свързана с многомилиардни покупки на лекарства в разгара на пандемията от COVID-19. Казано още по-простичко, европейските съдии обвиниха изпълнителната власт на ЕС и нейната шефка в липса на прозрачност, в шикалкавене около наличието на важни документи и съответно в опит за прикриване на потенциално престъпни действия във вреда на Сюза и неговите жители.
Съдът на ЕС отсъди
Съдът на ЕС отсъди, че EK не е обосновала защо не пази съобщенията на председателката й с шефа на фармацевтичния гигант. Европейската институция загуби делото, което беше заведено от журналистката на „New York Times“ Мартина Стеви заради отказа на ЕК да предостави достъп до всички текстови съобщения, разменени между фон дер Лайен и Бурла.
Мартина Стеви в хода на воденото от нея журналистическо разследване за предполагаема корупция в особено големи размери, е поискала през 2022 г. достъп до SMS кореспонденцията между председателят на ЕК Фон дер Лайeн и Бурла, но той й е бил отказан официално с несъстоятелни аргументи.
Припомням, че „New York Times“ започна журналистическото разследване провокирано от непредпазливото интервю през 2021г. на самият Бурла в което той казва, че текстовите му съобщения с Урсула фон дер Лайен били установили „дълбоко доверие между тях двамата“.
Американския всекидневник не прилича на никой от нашите – веднага поиска да научи повече за задкулисните преговори между Комисията (ЕК), която представлява двадесет и седемте държави в ЕС и компанията „Пфайзер“, които преговори доведоха през май 2021 г. до подписването на трети договор между тях за закупуване на 1,8 милиарда дози ваксини срещу „Covid-19“ за много милиарди евро.
Споразумението с Pfizer беше най-голямото спрямо останалите фармацевтични компании, с които ЕК сключи сходни сделки.
След края на пандемията стана ясно, че фон дер Лайен е поддържала лична комуникация с директора на Pfizer, но отказа да разкрие съдържанието на тези съобщения. Това доведе до обвинения и съдебно дело.
Решението на съда на ЕС беше посрещнато с огромен интерес в Брюксел, тъй като е прецедент – за първи път се постановява решение по въпроса какви форми на онлайн комуникация следва да се разглеждат като „официални документи„, достъпни за обществен контрол.
В изявление на съда се казва, че Комисията „не е успяла да обясни по правдоподобен начин защо смята, че текстовите съобщения, разменени в контекста на обществената поръчка за ваксини, не съдържат важна информация, която трябва да е прозрачна.“
Същността на делото е дали SMS-кореспонденциите, които председателката на ЕК е водила, следва да се класифицира като официални документи на европейския изпълнителен орган и следователно да могат да бъдат публикувани в името на прозрачността. Докато участниците в кампаниите и много външни наблюдатели твърдят, че те трябва да бъдат третирани като всички други средства за официална комуникация, Комисията смята обратното.
У нас нещата са още по-зле.
Тук е мястото да отбележим, че у нас нещата са още по-зле. Видеонаблюдението например по време на избори, все още не се счита за доказателство в съда, което е абсолютен правен абсурд. Веднага възниква въпросът защо се дадоха милиони за камери и наблюдение, като дори и да наблюдаваш убийство, (няма да назовавам случая от съображения за сигурност), за съда това не е доказателство. Да не си припомняме и за другите случаи, като побоищата и гаврите със студентите под колоните на МС, където полицаите си мислеха, че няма камери и не се няма да се видят издевателствата им. Това е тема за друг разговор.
Да се върнем на съдебното решение, което „вероятно ще има огромни последици за прозрачността и отчетността в ЕС и нанася огромен удар върху репутацията на фон дер Лайен„, отчита европейското издание „Politico„.
ЕК може да обжалва решението на Съда на ЕС.
В своя позиция изпълнителният орган, т.е. ЕК, заяви, че ще „проучи внимателно“ мотивите на съда и ще даде „по-подробно обяснение“ на своята практика. Демек в прав текст казаха, че имат нужда от време, за да измислят юридически обосновани мотиви, за да обжалват решението на най-висшия правоприлагащ орган на ЕС, в който ЕС членува и България.
Затова да сравним българските медии отразили „Pfizergate“, както го нарича френското издание „Льо Mонд“, което озаглави просторна дописка за случая така:
„Pfizergate“ – Европейското правосъдие нанесе удар на Урсула фон дер Лайен“.
У нас във вестник „Труд“ намираме най-агресивното заглавие, такова е и в сайта SafeNews. Информацията по случая и в двете издания е достатъчно добре обясняваща казуса. В останалите четем преписано, а някъде дори съкратено и преразказано прессъобщението от ЕК, което звучи по следния начин:
„Ще продължим да спазваме стриктно съществуващата стабилна правна рамка, за да изпълним задълженията си. Оставаме напълно ангажирани с поддържането на откритост, отчетност и ясна комуникация с всички заинтересовани страни, включително институции на ЕС, гражданско общество и представители на интереси“.
Нека пак да преведем какво стои зад завоалираните дипломатически изявления по Пфайзергейт.
Връщаме се за малко отново в началото на казуса.
За да оправдае отказа си да приеме искането на американския вестник „New York Times„, ЕК е заявила, че „не е в състояние да идентифицира тези документи“, което значи, че не може да ги намери.
„Недостатъчно!“ – възразява обаче Европейският съд, тъй като Комисията не е предоставила „достоверно обяснение, което да оправдае“ факта, че „тези документи са непроследими“, тоест изгубени или потулени.
Има закон, който задължава не само еврокомисарите, но и всеки един европейски служител, да пази всички документи, съдържащи важна информация, особено за обществени поръчки струващи не милиони, а милиарди евро.
Белгийският политик и антивакс-лобист Фредерик Балдан пък обвинява Урсула фон дер Лайен в злоупотреба с власт, унищожаване на публични документи, преследване на незаконни интереси, корупция и нанасяне на вреда на публичните финанси на Белгия, припомня „Льо Mонд“.
А SafeNews припомня предисторията Пфайзергейт, за да се ориентират читателите в обстановката, която е доста сложна, като се има предвид и заблуждаващите, а някъде и откровено подвеждащи заглавия в определени медии.
Предистория
През април 2021 г. The New York Times публикува статия, в която се съобщава, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е водила преговори чрез СМС с изпълнителния директор на „Пфайзер“ Алберт Бурла по повод договор за 1,8 милиарда дози ваксини срещу COVID-19. Когато медии поискаха достъп до тези съобщения, ЕК заяви, че не разполага с тях.
През януари 2022 г. Европейският омбудсман обявява, че Комисията е извършила „маладминистрация“ – лоша административна практика – като не е положила достатъчно усилия да открие и предостави текстовите съобщения между Фон дер Лайен и шефа на „Пфайзер“. Омбудсманът подчертава, че това създава опасен прецедент за непрозрачност. Въпреки критиките ЕК не предприема действия за възстановяване или предоставяне на тези съобщения.
EPPO
През октомври 2022 г. Европейската прокуратура (EPPO) започва разследване за евентуални нарушения при сключването на договорите за ваксини на фона на засилен обществен интерес. През 2023 г. прокуратурата на Белгия получава жалби от частни лица по темата, които после биват изпратени на европрокуратурата. Една от жалбите е от белгийския лобист Фредерик Балдан по повод предполагаемата размяна на съобщения между Фон дер Лайен и изпълнителния директор на „Пфайзер“ Алберт Бурла при договарянето на закупуването на ваксини.
Разследването на Европейската прокуратура е насочено към процеса по сключване на договорите и евентуални нередности в него. То не представлява формално обвинение срещу конкретно длъжностно лице. Фон дер Лайен не е подсъдима, нито й е поискано да дава публични показания. Към днешна дата разследването продължава и до момента няма повдигнато обвинение.
Дело №1 за съобщенията
През 2023 г. The New York Times завежда дело срещу Европейската комисия в Съда на ЕС. В началото на 2023 г. вестникът подава жалба за достъп до въпросните текстови съобщения и след отказа на Комисията търси съдебно решение, което да я принуди да ги разкрие. Делото е разгледано от Общия съд на ЕС през ноември 2024 г.
На 14 май 2025 г. съдът анулира решението на Комисията да откаже достъп до съобщенията, като постановява, че тя не е предоставила достатъчно основание за отказа.
Това дело има за цел да провери дали преговорите за купуване на ваксини са били достатъчно прозрачни. Ответник по него е Комисията като институция. Макар действията на Фон дер Лайен като ръководител да са в основата на спора, тя не е лично изправена пред съда по това дело.
Дело №2 за прозрачността на договорите
В края на 2021 г. евродепутати официално искат достъп до договорите за купуване на ваксините, за да проверят условията. Комисията им предоставя само версии със скрити части, като обяснява това с търговска тайна или лични данни на преговарящите страни. В отговор евродепутатите завеждат дело срещу Европейската комисия в Съда на ЕС.
През юли 2024 г. Общият съд постановява, че Европейската комисия е нарушила принципите на прозрачност, като е скрила ключови части от договорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19. Съдът заключава, че Комисията не е осигурила достатъчен обществен достъп до тези споразумения.
Това дело разглежда начина, по който Комисията управлява информацията, но не съдържа обвинения за злоупотреба с ваксини.
SafeNews провери и официалното становище на фактчекърите, работещи против дезинформацията, в защитата на общественият интерес и истината.
За финал публикуваме изводът им без редакторска намеса
Проверено:
Не е вярно, че Урсула фон дер Лайен е обвиняема по съдебно производство, свързано с ваксините срещу COVID-19. В Съда на ЕС има дела, заведени във връзка с достъпа до информация и прозрачността на договорите за купуване на ваксини. Те са насочени срещу действия на Европейската комисия, а не срещу нейния председател. Европейската прокуратура продължава своето разследване, но засега няма конкретни обвинения.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източници: nytimes.com, politico.eu, Joined CJEU Cases T-689/21 & T-761/21 | Auken and Others v Commission & Courtois and Others v Commission, Ongoing EPPO investigation into the acquisition of COVID-19 vaccines in the EU, Investigation into acquisition of Covid-19 vaccines: clarifications, European prosecutors take over Belgian probe into Pfizergate, New York Times sues EU over von der Leyen’s Pfizer texts, Court annuls European Commission’s refusal to disclose COVID texts, EU court criticises Commission over handling of COVID vaccine contracts,
