На7 и 8 юли турската столица Анкара е домакин на 36-ата среща на върха на НАТО, която се провежда в обстановка на задълбочаващи се вътрешни противоречия в алианса и продължаващи конфликти в Украйна и Близкия изток. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който е домакин на форума, го определи като „решаващ в историята на алианса“, подчертавайки, че срещата се случва в момент на сериозно напрежение между Съединените щати и европейските им партньори.

Разривът между Америка и Европа се задълбочава

Въпреки че по време на срещата в Хага през 2025 година държавите членки постигнаха историческо споразумение за увеличаване на разходите за отбрана до 5 процента от брутния вътрешен продукт, отношенията между Вашингтон и европейските столици продължават да се влошават.

През зимните месеци американският президент Доналд Тръмп отново предяви претенции към Гренландия, а впоследствие Съединените щати и Израел започнаха военни операции в Близкия изток без предварителни консултации с останалите съюзници. Допълнително напрежение предизвика и потвърденото намерение на Вашингтон да намали военното си присъствие в Европа, както и различията около бъдещата подкрепа за Украйна, които според редица анализатори представляват екзистенциално предизвикателство за НАТО.

Политологът от Фондация „Карнеги“ София Беш отбелязва, че европейските илюзии за дипломатическо туширане на напрежението вече не съществуват. Изследователката от Съвета за международни отношения Лиана Фикс допълва, че конфликтът в Иран е променил изцяло фокуса на срещата. Тръмп е силно недоволен от реакцията на Европа при кризата в Ормузкия проток, след като Испания и Австрия затвориха въздушното си пространство за американски самолети, а Италия отказа използването на военна база. Този отказ доведе до дипломатически скандал с италианския премиер Джорджа Мелони.

Тръмп и Зеленски пристигат в турската столица

След известна несигурност около участието му, Турция успя да осигури присъствието на Доналд Тръмп на срещата в Анкара. Американският президент заяви, че посещава форума като знак на уважение към Ердоган.

За решението му принос има и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който по време на среща във Вашингтон е подчертал укрепването на алианса и е акцентирал върху ролята на Тръмп в този процес. На предишната среща в Хага Рюте дори нарече американския президент „татенцето“ на алианса.

В Анкара пристига и украинският президент Володимир Зеленски, който се очаква да получи нови гаранции за подкрепа, след като държавите от Г-7 потвърдиха ангажимента си към Киев.

От Москва последва остра реакция. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков обвини европейските държави, че подкопават договореностите между Владимир Путин и Доналд Тръмп. Малко след телефонния разговор между двамата лидери на 4 юли, американският президент е договорил и лична среща със Зеленски в турската столица.

Проектодекларацията поставя акцент върху Украйна и сигурността

Очакванията са заключителният документ от срещата да съдържа важни текстове, свързани с бъдещата подкрепа за Украйна.

Посланикът на Съединените щати в НАТО Матю Уитакър прогнозира, че окончателното комюнике ще изненада анализаторите. Германският канцлер Фридрих Мерц също настоя за нови ангажименти към Киев. Според агенция Ройтерс декларацията потвърждава „желязната ангажираност“ към принципа на колективната отбрана.

В документа Иран е определен като държава, която „никога не трябва да получи ядрено оръжие“, а Русия е посочена като „дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“.

Предвижда се и предоставяне на военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро през 2026 година, макар че Италия и Словакия вече изразяват резерви към поемането на подобни дългосрочни финансови ангажименти. В същото време Вашингтон е блокирал включването на формулировката за „неразривна връзка“ между сигурността на Украйна и тази на Европа.

Анкара използва форума за стратегически цели

Освен политическите теми, Турция вижда в срещата възможност да подчертае собственото си стратегическо значение в рамките на НАТО, както и да даде допълнителен тласък на своя отбранителен сектор, чийто износ вече надхвърля 10 милиарда долара годишно.

Сред очакваните теми е възможността Анкара да поиска възстановяване на участието си в програмата за изтребителите F-35, както и да предоговори статута на руските системи С-400.

Безпрецедентни мерки за сигурност в турската столица

Заради провеждането на срещата в Анкара турските власти въведоха безпрецедентни мерки за сигурност.

Временно са забранени протестите, стачките и всички публични събирания, а по улиците на града патрулират десетки хиляди полицаи. По данни на властите повече от 200 души са задържани по подозрения за връзки с екстремистки групи, докато достъпът до редица опозиционни медии е напълно блокиран.

Опозиционният депутат Намик Тан определя предприетите ограничения като „най-рестриктивните в историята на алианса“