Беше толкова ясно, че мир в Газа няма да има. Че всичко беше постановка, за да се върнат израелските заложници и израелското правителство да се освободи от напрежението и натиска на техните семейства. Затова нито се зарадвах, нито коментирах – само зачаках края на тази постановка.

Не ме разбирайте погрешно – независимо, че в израелските затвори гният хиляди палестинци, затворени без съд и присъда, включително деца, ще излъжа, ако кажа, че през последните две години не съм мислила и за отвлечените по тунелите израелски цивилни. За техния ужас, за това как мечтаят да видят близките си, да видят дневна светлина, да им бъде върнат животът. За мен това беше несправедливост също, която трябваше да бъде поправена.

Но аз съм тук, над мен не хвърчат бомби от десетилетия, близките ми не гният по затвори, израелската армия не ми е окупирала земите, не ми е изсичала маслиновите градини. Мога да си позволя да съчувствам и на двете страни в случая. Факт, понесените от Израел страдания са нищо на фона на причинените от него такива. И страданията на палестинците ще продължат. А отвреме навреме ще загива и по някой невинен израелски цивилен, когато палестинците получат възможност за отмъщение. И мир никога няма да има, защото Израел не иска мир, той иска да изтласка и прогони или да убие и последния палестинец от тези земи.

Кнесетът прие закон за анексиране на Западния бряг само преди дни. На Западния бряг няма Хамас. На Западния бряг управлява “Фатах”, която в лицето на Ясер Арафат призна Израел. И какво получиха жителите на Западния бряг? Същото, каквото и нещастниците от Газа – кражби на земи, насилствено изселване, отвличания и убийства всеки ден. Хамас никога не е бил причина за войната, той винаги е бил само удобното оправдание. За да могат израелските посланици по света и у нас да разтягат лакърдии в студията. Не че остана някой да им вярва и да ги слуша.

Юлия Ал-Хаким