Зад кулисите на гръмките заглавия за „замразения стратегически завод“ се крие една цинична схема за източване на национален капитал в най-новата ни история. Решението на премиера Румен Радев и кабинета да натиснат спирачките на проекта с германския концерн „Райнметал“ не е провал.
То е ход, който освети опит за корпоративно превземане на българската отбранителна независимост. Това пише международния анализатор Богомил Атанасов по повод сътрудничеството между немския концерн и ВМЗ-Сопот. Когато фактите излязат наяве, конспирацията срещу националния интерес става очевидна. Ето какво според него е предотвратило правителството:
КАПАНЪТ на 51-те процента:
Кой плаща и кой командва?
Представете си, пише Атанасов, следната сделка: вие давате земята, вие поемате екологичния риск, вие теглите държавни заеми за стотици милиони, но накрая… друг взима решенията. Точно това е бил заложеният модел. Схемата за съвместното дружество между „Райнметал“ и държавните ВМЗ-Сопот предвижда германският концерн да държи 51% контролен пакет, оставяйки българската държава с 49%.
Богомил Атанасов разказва какво означава това на езика на бизнеса – означава, че България осигурява стратегическия терен и налива над 400 милиона евро капиталови разходи от бюджета си, но губи правото на вето. Печалбите се разпределят според корпоративния интерес на мажоритарния собственик, а държавата ни остава просто послушен миноритарен спонсор в собствения си двор. Правителството категорично отказа да подпише подобен акт на капитулация на българската индустрия.
Какво показва международният опит – обещания на хартия и изоставени партньори
За да разберем защо този ход на кабинета е абсолютно наложителен, трябва просто да погледнем отвъд границите ни, препоръчва Атанасов и ни подсказва да погледнем матрицата на обещанията и в други държави, където реалността драстично се разминава с PR -а. Като типичен пример ни дава Украйна.
Там концернът влезе със същата схема – 51% за германците, 49% за местния държавен партньор Ukrainian Defense Industry (UDI). Бяха гръмко обявени цели четири мегазавода, включително за бронирани машини и барут.
Резултатът днес е катастрофален, единственото, което реално функционираше месеци наред, бяха ремонтни цехове. Заводите за производство на практика стоят на хартия, чакайки правителствата да намерят финансиране и да поемат всички рискове, посочва той.
По думите му подобни корпоративни забавяния се наблюдават и при опитите за изнасяне на производства към други европейски държави. Сценарият е идентичен – чуждата държава се използва като евтина буферна зона, правителствата се притискат да намерят „европейски пари“ (които всъщност се оказват национални заеми), а инвеститорът бави реалните действия, докато не получи максимални финансови гаранции.
Къде потънаха над 42 милиона евро?
Още по-скандален е фактът, който правителството на Радев сега вади на светло. а именно преди изобщо да има финализиран и защитен договор, преди да е изчистен въпросът с контрола на собствеността, през държавните дружества („Иганово“ и ВМЗ) вече са преведени над 42 милиона евро на мегабогатия концерн. Пари за „НОУ-ХАУ и ПАТЕНТИ“ за завод, който дори няма осигурено финансиране за строеж! Да спреш подобна финансова черна дупка е единственото отговорно държавническо поведение, смята Атанасов и показва кой е верния ход на Кабинета.
Верният ход на кабинета
“Това, което днес се представя като „катастрофирал проект“ от критиците на правителството, всъщност е предотвратен пладнешки схема-грабеж. Редовният кабинет постъпи така, както трябва да действа всяка суверенна власт: Спря безконтролното изтичане на евро от държавната хазна към чужди сметки без насрещни гаранции. Осветли истината, че механизмът SAFE може да покрие едва 10-15% от разходите, а останалото ще тежи на гърба на българския данъкоплатец.
Заяви категорично, че съотношение 51/49 в ущърб на България при стратегическа военна инфраструктура е напълно недопустимо.
България има нужда от модернизация и инвестиции, но не на цената на своя суверенитет. Времето на празните чекове за чужди корпорации приключи“, завършва поста си Богомил Атанасов.
Както SafeNews писа малко по-рано, в кулоарите на парламента бившия финансов министър Теменужка Петкова по времето на която бе сключена сделката заяви, че изграждането на завода на германския отбранителен концерн „Райнметал“ е стратегически проект, който трябва да бъде реализиран, защото има значение не само за България, но и за сигурността на ЕС.
По думите ѝ кабинетът на Росен Желязков е направил необходимите стъпки за реализацията на проекта. Тя посочи, че е била сключена спогодба между Министерството на икономиката и „Райнметал“, както и че България е получила необходимото ноу-хау за изграждането на производствените мощности.
„За правителството на Росен Желязков и за нас от ПП ГЕРБ тази инвестиция беше стратегическа“, заяви Петкова. Според нея моделът на работа с „Райнметал“ е стандартен за концерна, който реализира подобни проекти в различни държави.
Ивайло Мирчев преди минути също реагира на изказването на министъра на икономиката Александър Пулев, който заяви, че липсват средства за изграждането на заводи за барут и снаряди, което налага ревизия на плановете.
В кулоарите на парламента Мирчев изрази недоволството си, като каза, че страната ни вече е пропуснала стратегически възможности и изрази опасения за бъдещето на отбранителната индустрия у нас.
„България първо изгуби много голям немски инвеститор – „Бош“, със стотици инженери в София, сега става ясно, че е напът да не се осъществи и проектът с „Райнметал“. Това е изключително разочароващо, защото само допреди месеци имаше съревнование между Бойко Борисов и Румен Радев за това кой е докарал „Райнметал“ в България. Още повече, че това е проект, за който бе осигурено финансирането на продукцията“, категоричен бе съпредседателят на формацията.
България изпуска милиарди? Скандал заради „Райнметал“ – Мирчев заговори за саботаж
