Банките в България налагат наказателни такси на потребителите, които отказват да използват дебитни карти към своите разплащателни сметки. Това показва актуален анализ на тарифите, изготвен от финансовия портал „Моите пари„.

Въпреки че разплащателната сметка остава най-масовият банков продукт, особено при обслужване на кредити, институциите използват агресивна ценова политика, за да принудят клиентите да преминат към картови разплащания.

Ценовата ножица удря потребителите

Според данните, таксата за поддръжка на сметка без издадена пластика е почти двойно по-висока и масово достига между 2,40 и 2,50 евро (около 4,69 – 4,89 лева) на месец. Единствено една банка на пазара не изисква такса за поддръжка при липса на карта.

Ако клиентът се съгласи да му бъде издадена дебитна карта, месечната такса за обслужване пада средно до 1,40 евро, а само три финансови институции премахват напълно базовата такса в този случай.

Илюзията на „безплатното“ обслужване

Експертите обаче предупреждават, че „безплатното“ обслужване е илюзия. Банките използват нулевата месечна такса като примамка, за да вкарат потребителя в своята картова екосистема. След това те компенсират липсващата такса многократно чрез събиране на комисиони при всяко теглене от банкомат, плащания на ПОС терминали в търговската мрежа и скрити годишни разходи за поддръжка на самата пластика.

Компенсация за загубите от еврото

Тенденцията за поскъпване на базовите банкови услуги се засили особено след официалното приемане на еврото у нас на 1 януари 2026 година. Тъй като финансовият сектор изгуби сериозни приходи от такси за превалутиране и валутни преводи, институциите сега преструктурират тарифите си.

Целта е загубите да бъдат компенсирани чрез по-високи такси за най-обикновените услуги, като тежестта пада основно върху консервативните потребители, които избягват дигиталните разплащания.