Щетите от късните пролетни слани върху овощните насаждения в страната вече започват да се отразяват сериозно върху очакванията за пазара на плодове през лятото. Най-тежка е ситуацията в Кюстендилско, където производители отчитат до 50% пропаднала реколта при череши и кайсии.
На фона на вече отчетено поскъпване и ограничено производство, експерти и фермери предупреждават за допълнителен ценови натиск през сезона.
Още преди новата реколта да излезе на пазара, данните на НСИ показват значително поскъпване на плодовете за последните 12 месеца. Общото увеличение достига 16,5%, но при някои категории ръстът е много по-сериозен. Най-голямо е поскъпването при ягодоплодните култури – близо 50%, следвани от костилковите и семковите плодове с 37,4%. Цитрусовите плодове също поскъпват с 16,4%, докато при черупковите увеличението е 5%.
Само за последния месец плодовете са поскъпнали средно с 2,5%, а при някои от тях ръстът достига 3,4%.
Това означава, че още преди ефектът от измръзванията да се прояви, пазарът вече е под ценови натиск.
Според производители проблемът тази година няма да бъде само в българската реколта. Част от вносните плодове също поскъпват заради неблагоприятни климатични условия в други европейски държави, което ограничава възможността недостигът у нас да бъде компенсиран с по-евтин внос. Основните държави, от които се внасят плодове у нас, са Турция и Гърция, като първите череши за сезона се появиха на пазара за около 25 евро за килограм.
За да бъде продукцията по-достъпна, гръцките плодове се предлагат в опаковки от 250 грама на цена от 5,99 евро.
Преди седмици първите испански череши пък започнаха при двойно по-високи нива – 49 евро за килограм. За сравнение, през миналата година първите български череши се предлагаха за около 15 лева за килограм, а на места достигаха и до 50 лева.
При излизане на родното производство се очаква цените да спаднат, което обичайно се случва в края на май и началото на юни. Прогнозите обаче са първите количества да се продават за около 15 евро за килограм.
Европейските пазари също са под натиск. Анализи за 2026 г. посочват, че пролетни слани, дъждове и неблагоприятно време по време на цъфтежа ограничават добивите и качеството при кайсиите и други плодове в Южна Европа.
Данните на българското земеделско министерство показват, че производството на плодове у нас е спаднало драстично, което прави вноса неизбежен.
Обемът пада от 205 000 тона през 2024 г. до 65 000 тона за миналата година – спад от близо 70%. Най-сериозно е положението при кайсиите, където има понижение от 91%. Миналата година сланата засегна почти цялата страна и на пазара почти липсваха български кайсии, праскови, череши и сливи.
При кайсиите производството пада от 18 000 тона до едва 1000 тона. При черешите намалението е от 50 000 на 9490 тона. При прасковите спадът е 66,1%, а при сливите – 74,7%.
И тази година производителите отново са изправени пред неблагоприятна ситуация заради сланите. В Кюстендилско кайсии, круши, праскови и сини сливи почти липсват, въпреки че дърветата са били натоварени с плод.
„Трябва да се произвеждат повече храни и да се продават на българските пазари, за да има самозадоволяване при кризи. Нужна е подкрепа за земеделците. Очаква се намаляване на субсидиите в ЕС“, коментира Явор Гечев, бивш земеделски министър и депутат от „Прогресивна България“, пред БНР.
„Очаквахме изобилие, но при сливите вече няма плод. При черешите обаче има – отгоре са повредени, отдолу са здрави. Череши ще има“, казва овощарят Кирил Димитров.
Според Цветан Цеков, председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, очакванията за черешовата реколта са по-оптимистични – с 60–70% запазена продукция, което дава шанс за по-стабилен пазар и по-малко ценови шокове, ако не настъпят нови климатични щети.
Въпреки това потребители вече очакват ново поскъпване и в социалните мрежи се появяват прогнози за череши по 40 евро за килограм, макар част от тях да са иронични.
Държавата е отворила схема за подпомагане на производителите, насочена към различни овощни култури и маслодайна роза. Помощта покрива до 100% от разходите за продукти за растителна защита, използвани срещу вредители.
Първият етап обхваща периода след студовете до набъбване на пъпките, като са предвидени до 194 евро на хектар (380 лева с ДДС). Земеделските стопани трябва да представят документи за разходите до 22 май, а изплащането е планирано до 19 юни 2026 г.
Бюджетът по схемата е 7,8 млн. евро. Въпреки това производители коментират, че компенсациите трудно покриват реалните щети, особено при трайните насаждения, където една пропаднала реколта може да означава сериозни финансови загуби.
Паралелно с това фермерите посочват и други тежести – растящи цени на препарати, торове и горива, както и сериозен скок на разходите за труд от 30–35%.
По думите на Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите, липсата на работна ръка се задълбочава, като много работници предпочитат сезонна заетост в туризма или работа в чужбина.
„Липсата на кадри се превръща в битка за оцеляване. Дори при конкурентно заплащане трудно намираме хора за работа в градините“, казва тя.
SafeNews припомня, че в Кюстендилския регион тази година овощните градини изглеждат почти като от учебник – сливи, ябълки и череши се развиват изключително добре.
Времето е на страната на производителите: има достатъчно слънце, умерени температури и добра влага в почвата.
Череши на прага на сезона: Колко ще се повишат те от градината до сергията? (ВИДЕО)
Източник: 24 часа
