Български учени от Лабораторията по аквакултури и биотехнология на университет „Проф. д-р Асен Златарев“ оползотворяват морски отпадъци (черупки от миди и рапани). Те извличат от тях ценни вещества.
„Натрошени черупки, съответно фракционирани, смлени фино и от тях е получен калциев глюконат, калциев оис и калциев ацетат“, разказва пред БТВ доц Янчо Христов, ръководител катедра „Технологии на материали и материалознание“.
Тези вещества са извлечени от механично обработени черупки от скариди. След механичното им обработване е извлечен хитин, след което се получава хитозан. Той намира приложение в медицината, във фармацевтичната промишленост. Използва се също и като бариарен филм, запазващ плодове и зеленчуци и хранителни продукти. Той може и да се използва и като заместител за полиетиленовите торбички, поясни гл. асистент Антония Илиева.
Доц. Ления Гонсалвеш обяснява, че хитозанът намира приложение и за пречистване на цвят, мирис, неорганични и органини замърсители, пречистване на химически продукти и фармацевтични такива. Те са носители на катализатори.
Обработката в лабораторията на тези ценни неща създава различни иновативни продукти. Те намират приложение и в медицината, като замяна на костна тъкан, хранителни и биодобавки, абсорбенти и керамични преспрахове, включително и за направата на биодизел.
