Частна българска компания е посочена сред посредниците по планиран трансфер на американско въоръжение от Турция към Украйна. Става дума за системи за залпов огън M270 MLRS, ракети M26 и 203-милиметрови артилерийски боеприпаси.
Името на българското дружество VTIC International Ltd. фигурира в официалните документи, внесени от Държавния департамент на САЩ в Конгреса.
Важно е да се уточни, че документите описват предложен постоянен трансфер, а не вече приключила доставка
Българската компания не е посочена като посредник при отделния план за прехвърляне на 70 тактически балистични ракети M39 ATACMS.
Заедно с VTIC International в документите са посочени турските компании MKE, ASFAT и ARCA Savunma, както и американските Pansophico и Patriot Defense Group. Участието на българското дружество следователно се отнася до конкретна част от предвидения оръжеен пакет, а не до целия трансфер.
Планираният трансфер предвижда Турция да предостави на Украйна 12 реактивни системи за залпов огън M270 MLRS, 2524 неуправляеми 227-милиметрови ракети M26 DPICM и 47 000 203-милиметрови артилерийски снаряда M509A1 DPICM. Отделно е предвидено прехвърлянето на 70 ракети M39 ATACMS.
Общата първоначална стойност на оръжията е около 284 млн. долара
Около 256 млн. долара се падат на системите M270, ракетите M26 и артилерийските боеприпаси, а приблизително 28 млн. долара е посочената стойност на ATACMS.
Част от оръжията са американски, а някои са произведени в Турция по американски лиценз. Именно заради американския произход на въоръжението Турция е поискала от Вашингтон разрешение за реекспорт.
Планът предвижда прехвърляне и на голямо количество касетъчни боеприпаси. Ракетите M26 DPICM са касетъчни боеприпаси, които разпръскват множество суббоеприпаси върху голяма площ. Според данни на Arms Control Association една ракета M26 може да разпръсне до 644 суббоеприпаса.
Именно тази част от плана предизвика остра реакция от Human Rights Watch
На 11 август организацията призова американския Конгрес да блокира трансфера на касетъчните боеприпаси от Турция към Украйна.
Правозащитната организация предупреждава, че старите касетъчни боеприпаси създават особен риск за цивилното население, тъй като част от суббоеприпасите могат да не се взривят при използването им и да останат опасни дълго след приключването на бойните действия.
Нито САЩ, нито Турция, Русия и Украйна са страни по Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която забранява употребата, производството, складирането и трансфера им. Human Rights Watch същевременно е документирала употребата на такива боеприпаси от Русия и Украйна във войната.
На този фон Москва поиска от Вашингтон и Анкара обяснения за информацията за планирания трансфер
Русия поиска от Вашингтон и Анкара разяснения за информацията, че Турция планира да прехвърли на Украйна значителни количества американско въоръжение и боеприпаси. Москва предупреди, че евентуалното осъществяване на сделката може да се отрази сериозно на отношенията ѝ както със САЩ, така и с Турция, съобщава Reuters.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва очаква обяснения от двете страни за съобщенията за възможно прехвърляне на „значителен арсенал“ от американски оръжия, които в момента се намират в Турция.
По думите ѝ подобна стъпка би нанесла „сериозна вреда“ на двустранните отношения на Русия с Вашингтон и Анкара. Изявлението идва в момент, когато Турция продължава да поддържа контакти както с Москва, така и с Киев и да се стреми към посредническа роля във войната.
Информацията за планирания трансфер стана публична по-рано този месец, след като украинското военно издание „Милитарни“ съобщи, че Киев може да получи от Турция значително количество произведено в САЩ въоръжение.
Така в центъра на историята се оказват едновременно Вашингтон, Анкара, Киев и Москва, но сред имената в документите се появява и българска компания. Това обаче не означава, че България като държава участва в сделката. Посоченото участие е на частно дружество, включено като посредник по определена част от планирания трансфер.
Източници: Human Rights Watch, Reuters.
