България е в кадрова пропаст – бавно губи хората, които държат цели сектори живи. Само за последните 15 години населението в работоспособна възраст е намаляло с около 1 милион души, а тенденцията вече започва да удря ключови професии, без които икономиката и обществото трудно могат да функционират.
Тревожните данни са от анализ на Икономическия и социален съвет, според който на всеки 100 души, излизащи в пенсия, се падат едва 69 млади хора, които могат да ги заместят на пазара на труда.
Сектори на ръба
Проблемът вече е особено видим в индустрията и здравеопазването.
Според доц. д-р Милена Ангелова – член на Икономическия и социален съвет и главен секретар на АИКБ – в металообработването, инженерните професии, електротехниката и сред заварчиците работещите са предимно в напреднала възраст.
Подобна е ситуацията и в медицината, където много медицински сестри продължават да работят дори след пенсиониране, защото просто няма кой да ги замести.
„Страхувам се, че дори работещите пенсионери няма да ни спасят“, предупреждава Ангелова.
Младите ги няма
Според експертите, причините са натрупвани с години — демографска криза, ниска раждаемост и продължаваща емиграция на млади хора. Така пазарът на труда постепенно се оказва без достатъчно нови кадри, а системите започват да се крепят все повече на хора, които вече са минали пенсионна възраст.
Ангелова посочва и друг проблем — стремежът към висше образование „на всяка цена“, без връзка с реалните нужди на пазара.
По-кратко висше образование
Затова една от идеите в доклада е бакалавърската степен в някои специалности да бъде съкратена от четири на три години. Според авторите това може да се приложи в дисциплини като икономика и други области, в които не са необходими тежки практически подготовки. Идеята е студентите по-бързо да навлизат на пазара на труда, а след това да се специализират чрез магистърски програми.
За професии като медицина и право подобна промяна не се обсъжда.
По-малко ваканции и по-дълго обучение
Сред предложенията има и промени в средното образование.
Експертите обсъждат намаляване на ваканциите и удължаване на периода на задължително обучение, така че децата да излизат от училище с по-добра базова грамотност.
Защото проблемът вече не изглежда само демографски. Той все повече започва да прилича на предупреждение какво се случва с една държава, когато хората, които я поддържат, постепенно изчезват, а нови просто не идват след тях.
Източник: NOVA





