България разполага с всички предпоставки, включително стратегическото си географско положение, за да се превърне в значим регионален център за търговия с природен газ. Това обаче зависи от създаването на подходяща политическа рамка и икономически условия, които да позволят на страната да използва пълния си потенциал, заяви в ефира на БНТ председателят на Петролната и газова асоциация Светослав Бенчев.

Експертът направи подробен анализ на темите, свързани с енергийната сигурност на България, ефекта от договора с турската енергийна компания „Боташ“, както и влиянието на напрежението в Близкия изток върху международните петролни пазари.

България като възможен газов хъб и търговски център

Според Светослав Бенчев географското положение на страната представлява сериозен стратегически ресурс, който все още не е използван в достатъчна степен.

По думите му България се намира на важен кръстопът на енергийни маршрути, а в определени случаи природният газ трудно би достигнал до някои пазари, без да премине през българската газова инфраструктура.

„Стъпва най-малкото на географско положение. Има места, до които, за да достигне природен газ, той трябва да премине през България. Всичко е въпрос на политика. Ако държавата осигури необходимите възможности това да се случи, България може да бъде един доста успешен център за търговия с природен газ“, коментира Бенчев.

Според него ключът е в решенията, които държавата ще предприеме, както и в създаването на условия за развитие на газовия пазар, които да привлекат повече участници и доставки.

Договорът с „Боташ“ и ролята му за диверсификацията

Коментарът на експерта засегна и споразумението между „Булгаргаз“ и турския енергиен оператор „Боташ“. Данните показват, че през 2025 година българското дружество е използвало около 23% от договорения капацитет.

Въпреки критиките към договора, председателят на Петролната и газова асоциация подчерта, че наличието на различни възможности за доставка е необходимо условие за енергийната независимост на страната.

„Винаги е добре да имаме няколко места, от които можем да си доставяме газ. В моменти, в които имаше технически проблеми в терминала в Гърция, доставките минаваха през този договор. Количествата не са много, но помогнаха в тази ситуация“, подчерта той.

По думите му подобни споразумения дават възможност България да реагира по-гъвкаво при непредвидени ситуации и да остане реален участник на регионалния газов пазар.

Конфликтът в Близкия изток и отражението върху петролните цени

Продължаващото напрежение в Близкия изток, включително новите удари по Иран, вече оказва влияние върху световните енергийни пазари. Въпреки това не се очаква сериозен ценови шок, освен ако конфликтът не се разрасне значително.

„Цените вече реагираха. Ако няма някакво сигурно задълбочаване на конфликта, предполагам, че ще останат на тези нива. Дори да видим по-ниски цени, няма да се върнем бързо към нормалното“, прогнозира Бенчев.

Той обърна внимание и на повишените разходи за застраховане на танкерите, преминаващи през стратегическия Ормузки проток. При всяко ново изостряне на ситуацията цените на тези застраховки се увеличават с 30-40 процента, което допълнително влияе върху международната търговия с петрол.

Експертът изрази надежда, че ще бъде намерено дипломатическо решение в отношенията между САЩ и Иран.

„Предполагам, че основата на този конфликт отново е петролът, защото Иран иска да въведе изискване всички танкери да преминават през определен коридор, който може да контролира. Това очевидно не се харесва на САЩ и на президента Тръмп“.

Европейският пазар и доставките на горива

В края на анализа си Светослав Бенчев посочи, че Европа вече е успяла да се адаптира към ограничаването на доставките на руски нефт.

По думите му към момента няма основания за очаквания за сериозни проблеми с наличностите на основни нефтопродукти като бензин, дизел и керосин.

Според експерта европейският енергиен сектор е намерил алтернативни източници и механизми за снабдяване, което намалява риска от недостиг на горива при настоящите пазарни условия.