България изпитва сериозен недостиг на работна сила, което налага внос на трудови ресурси от трети страни, тъй като у нас липсват достатъчно хора, които да заемат работни места в специфични сектори. Това коментира Марин Демировски, председател на Асоциацията по трудова миграция и трудова мобилност, в предаването „РеВизия“ по NOVA NEWS. Темата за вноса на работна ръка от страни извън ЕС отново стана актуална, поради нарастващите нужди на бизнеса.

Вносът на работна ръка и социален дъмпинг

Демировски категорично отхвърля аргумента, че вносът на чуждестранни работници води до социален дъмпинг. Според него, България има нужда от работна сила не по политически или идеологически причини, а поради демографски причини. „Работната сила застарява, това е основният проблем както на българската икономика, така и на цяла Европа“, подчертава той. По думите му, в Европа и Русия, и на Западните Балкани се наблюдава същия тренд на недостиг на работна сила.

„Хората, които идват да работят тук, са заети в сектори, които европейците не желаят да заемат. Това са трудоемки професии, изискващи физическа сила и с високи рискове за здравето“, допълва Демировски.

Видове работници и нужди на бизнеса

Що се отнася до профила на тези, които пристигат в България, Демировски обяснява, че има нужда както от нискоквалифицирана, така и от висококвалифицирана работна ръка. Търсят се икономисти, шофьори, работници в земеделието, инженери, както и служители за производствени и други сектори.

„Имаме работници, които искат да останат за постоянно, основно от Индия и Непал, както и такива, които идват за сезонна работа„, обяснява той.

Административни пречки при внос на работна ръка

Въпреки желанието на бизнеса да се разшири вносът на работна ръка, Демировски споделя, че административните процеси са сериозна пречка.

„Процедурите могат да отнемат от 6 до 10 месеца, което е изключително тежко за бизнесите. Администрацията не е достатъчно подготвена, а забавянията са навсякъде – в Миграция, Агенцията по заетостта, НАП и външните консулски служби“, добавя той.

Противоречия около разходите

Един от основните аргументи срещу вноса на работна ръка е, че чуждите работници могат да бъдат по-евтини от българите, но Демировски опровергава тази теза.

„Не е вярно, че чуждестранните работници са по-евтини. Работодателите трябва да заплатят консултантски такси, пътни разходи, разходи за пребиваване, което прави вноса значително по-скъп“, уточнява той.

Социален дъмпинг или решение на проблема?

Въпреки тези аргументи, Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика, публикува доклад, в който застъпва противоположното мнение. Според него, вносът на работна ръка не е решение на проблема с дефицита, а само задълбочава ситуацията. Данните от доклада показват, че трудовият пазар се влошава, а вносът създава социален дъмпинг, който измества българските работници.

Вътрешен резерв от работна ръка

Вулджев предлага, че в България има достатъчно неактивни хора, които не работят или не учат, които могат да бъдат мобилизирани, за да покрият нуждите на пазара на труда. Според изчисленията, около милион души в България и българската диаспора в чужбина могат да бъдат активирани в трудовия процес, ако се създадат подходящи стимули за тях.