България използва голяма хитрост, за да обяви независимостта си.
Един от най-очевидните въпроси, които съм задавал на ученици в 7 клас е „Защо ѝ е на България да е независима?“. Фактът, че не получих веднага резонен отговор, беше и остава една от личните ми травми като преподавател. Това пише в своя прелюбопитна публикация историкът Алексъндър Стоянов*.
В защита на децата ще кажа, че въпросът беше зададен, преди да сме взели урока за Независимостта. Искаше ми се да видя какво знаят предварително за този празничен повод и въобще за значението на суверенитета за обществото ни.
Липсата на моментален отговор ми подсказа, че макар да празнуваме 22-ри септември, ние, като общество, не сме съвсем наясно какво всъщност е значението на този празник.
В опит да хвърлим малко светлина върху един от основните ни, национални празници, предлагам следващото изложение под формата на въпроси и отговори:
Защо България е била зависима преди 1908 г.?
Съгласно решенията на Цариградската конференция (януари, 1877 г.), България трябва да бъде освободена от османска власт под формата на две автономни (т.е. с вътрешно самоуправление) провинции, но без да е суверенна държава.
Съгласно Санстефанския договор (март 1878 г.) България се освобождава като автономно и трибутарно княжество (т.е. плащащо годишен данък) в рамките на Османската империя, без право на самостоятелна външна политика и под руска окупация за 2 години.
Берлинският договор (юли 1878 г.) ревизира границите на България – автономното и трибутарно княжество обхваща Софийско и Мизия, а Източна Румелия е създадена като провинция на османската империя с автономен статут (т.е. като част от владенията на Портата, а не отделна територия).
Въпреки успеха на Съединението (септември, 1885 г.), победата във войната със Сърбия (ноември, 1885 г.) и признаването на акта на съединение от Османската империя (март, 1886 г.), статутът на България остава на автономно, трибутарно княжество, което няма право на свободна външна търговия.
В добавка, за страната ни важат всички търговски договори, подписани от Османската империя с трети страни, без право България да променя техните неизгодни за страната ни клаузи.
Защо България не обявява своята независимост по-рано, а чака 30 години?
Както се спомена по-горе, зависимостта на България от Османската империя ѝ е наложена от Великите сили с Берлинския договор. Обявяването на Независимостта ще означава нарушаване на Берлинския договор, което би поставило България в открита вражда с всички Велики сили – нещо, което малката балканска държава няма как да си позволи.
Същевременно, в периода 1883-1896 г. България губи подкрепата на Русия вследствие от Режима на пълномощията на Александър Батенберг и остава без каквато и да е покровителка сред Силите.
Между 1896 и 1903 г. Европа, Балканите и България навлизат в поредица от дипломатически и икономически кризи, които не позволяват предприемането на решителни, външнополитически ходове от страна на София.
След провала на Илинденското въстание (1903 г.) за Княжеството става ясно, че преди да търси обединение на българското землище, трябва първо да постигне политическа независимост.
Резонно, правителствата на Народно-либералната и на Демократическата партии започват да работят в тази посока още от началото на 1904 г.
Защо България обявява Независимостта си точно през 1908 г.?
Основната причина за този ход е, че през 1908 г. изтича тридесетгодишния период на австрийско управление върху Босна и Херцеговина, след което Виена следва да върне тези провинции на османската империя.
За всички е ясно, че Хабсбургите нямат желание да губят територии, в които вече са инвестирали значителни средства, ето защо в София правилно смятат, че България може да се възползва от стремежите на Двуединната монархия да анулира Берлинския договор.
От своя страна, във Виена са наясно, че те като участник и гарант по Берлинския договор, не могат да си позволят първи да го нарушат, защото това би предизвикало скандал между Великите сили, които вече са разделени на два враждуващи блока – Антантата (Великобритания, Франция и Русия) и Тройният съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия).
В започналите преговори между София и Виена се стига до компромис – България първа да наруши Берлинския договор, а Австро-Унгария да се възползва, като същевременно осигури дипломатически чадър за Княжеството.
Кои са основните пречки пред Независимостта?
С оглед на факта, че България вече от 23 години управлява Румелия като своя територия, основният проблем за признаване на Независимостта всъщност е финансов.
За Портата е ясно, че Великите сили няма да допуснат война на Балканите. Вместо това, следвайки съвета на своите кредитори в Лондон и Париж, османците изискват България да откупи Независимостта си, като погаси напълно всичките плащания, които като васал дължи на Османската империя.
Трябва да признаем, че София не е никак редовна в плащането нито на васалния, нито на добавения след 1885 г. румелийски дълг към Истанбул. Траншове са правени, но сумите са крайно недостатъчни и действително се натрупва сериозен дълг. Османците скалъпват доста измислен одит на тези дългове и го оценяват на над 450 000 000 златни франка – сума, която е абсолютно непосилна и немислима за България.
София е готова да поеме задължение за не повече от 1/9 от османските искания. Започва пазарлък, като в крайна сметка се стига до намеса на Русия, която иска да измъкне България от австрийската орбита.
Петербург предлага да опрости значителна част от османския военен дълг към Русия, натрупан след войната от 1877-78 г. От своя страна Портата трябва да опрости българския дълг към османската хазна.
Разликата между двете суми е 82 000 000 златни франка, които България се задължава да изплати на Русия за срок от няколко десетилетия.
Така, без военни действия и с дълги, трудни, но безкръвни финансови интриги и машинации, казусът е решен и османската империя признава Независимостта на България на следващата 1909 г.
Какво прави България с независимостта си след обявяването на Независимостта?
Вече суверенна държава, България се заема първо да уреди финансовите си взаимоотношения с европейските държави, ревизирайки търговски договори и митнически спогодби.
Същевременно, София започва да си подсигурява значително по-изгодни заеми, като най-значимият е изтеглен в края на 1909 г. и служи за превъоръжаване на българската армия в навечерието на Балканските войни.
Отново в посока на бъдеща война с Османската империя, независима България започва да преговаря със Сърбия и Гърция за изграждане на общ, балкански съюз, с който Портата да бъде съкрушена.
Самочувствието на държавата се покачва значително, положението ѝ в световната политика вече не зависи от прякото покровителство на Великите сили.
Какво можем да научим от предците ни?
Поуката от Независимостта и Съединението е една и съща – единни, целеустремени и безкомпромисни, българите, макар и малък народ, са способни да постигат чудеса.
Ключът към успеха е поставяне на националните идеали над всичко останало и манипулиране на чуждите интереси и стремежи само и единствено в полза на България.
Автор: Ас. д-р Александър Стоянов
*Ас. д-р Александър Стоянов е историк, специалист по военна история и член на Българска Академия на Науките. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия. Водил курсове и открити лекции в Нов български университет и в Софийския университет „Св. Климент Oхридски“. Автор на пет публикувани книги и над 220 статии и публикации.
Източник: webcafe.bg
