България е препъни камък за Лаура Кьовеши, а заплатите на магистратите по над 10 бона на месец. През април тази година офисът на Европейската прокуратура в България се похвали, че скоро ще приключи дело срещу овцевъд, чието име не бе споменато. Човекът щял да бъде глобен с 5 хил. лв.
Животновъдът се е опитал да вземе европейска субсидия с измама, но българската администрация го хванала и не успял да вземе парите. Справка на Mediapool показва, че овцевъдът все още не е глобен.
Тази история е показателна за имиджа, който гради Европейската прокуратура в България.
Преди три години тази институция пося големи надежди в България, най-вече заради славата на румънката Лаура Кьовеши, която бе избрана за първия европейски главен прокурор. За нея се говореше като за безстрашния борец срещу корупцията в съседна Румъния – успяла да вкара в затвора премиер, министри, кметове и стотици корумпирани държавни служители.
През 2024 г. аурата на Кьовеши в България започва да потъмнява, а част от обществото започва да разбира, че и тази институция не е панацея за хроничния проблем с корупцията по високите етажи на властта. Изглежда, че политическата класа също не смята Европейската прокуратура за някакъв фактор.
Задълбочено проучване за работата на европрокуратурата в най-бедната страна в ЕС показва пълната липса на резултати, бавното водене на разследванията и редица други проблеми, които са характерни за българските разследващи органи.
Три години – три глоби
За изминалите три години офисът на Европейската прокуратура в България отчита точно три дела, приключили с осъдителна присъди. Осъдени са четирима души. Най-голямото успешно дело за хората на Кьовеши в България е приключило с 6-месечната условна присъда срещу бившия служител на Държавен фонд „Земеделие“ Траян Делиагов, уличен за подкуп от 5000 лв.
Останалите три дела много приличат на случая с овцевъда – хората опитали да вземат пари от ЕС, ама не успели. Делата са приключили със споразумения и глоби.
В скоро време българското общество не може да очаква някакви гръмки присъди по дела на Европейската прокуратура. Справка показва, че в Софийския градски съд са внесени общо шест дела, които също не могат да се класифицират като голям обществен интерес. Става дума за използване на неверни данни за получаване на пари от ЕС. Корупционни дела в съдебна фаза няма.
На трупчета
На трупчета от години отлежават големите дела за градския транспорт във Варна, Стара Загора, Враца и Монтана, които засягат проекти за стотици милиони евро от фондовете на ЕС.
Папките по тези дела бяха предадени от българската прокуратура на Кьовеши преди повече от две години и все още няма информация за тях.
Огромни заплати
Европейската прокуратура в България много скоро ще се нуждае от резултати, които да започнат да оправдават смисъла от нейното съществуване.
Европейските делегирани прокурори са с много по-ниска натовареност от техните колеги в Софийската градска прокуратура, но за сметка на това вземат много по-високи заплати – около 10 500 лв. месечно. Това е близо 4000 лева повече от заплатата в Софийската градска прокуратура.
Годишният доклад на институцията показва, че 10 прокурори и техните 20 помощници разследват общо 203 дела. Едва шест от тях са внесени в съда.
По неофициална информация на Mediapool в институцията продължава да има комуникационни проблеми между централата и прокурорите по места. Обвинителните актове се внасят в съда след дълга съгласувателна процедура и задължителна санкция от колегията в Люксембург.
Поне на хартия българските прокурори имат значително повече законови възможности да действат самостоятелно.
Българският офис не е най-зле
Данните от общия доклад на Европейската прокуратура показват, че българският офис на институцията дори не е най-зле в сравнение с другите. В седем държави европейските делегирани прокурори не са успели да приключат нито едно дело – Австрия, Кипър, Финландия, Франция, Люксембург, Малта и Нидерландия.
Данните на България много приличат на тези в Белгия, Словения, Словакия и Чехия.
Има обаче и отличници. Разполагайки със 17 прокурори, офисът на Европейската прокуратура в Италия е успял да постигне зашеметяващите 79 присъди с 256 осъдени само за три години. Разследват се дела с материален интерес от над 7.3 милиарда евро.
На второ място по брой осъдени е Гърция (36), трета е Румъния (29).
Всичко това показва, че системата може и да работи, стига местната среда да го позволява.
„Имаме много сложни разследвания“, казва представителят на България в Европейската прокуратура в Люксембург Теодора Георгиева пред Mediapool. Тя излага редица причини защо разследването по някои дела се води бавно.
„Случва се честа смяна на разследващите в МВР, това не е по наша вина, но затруднява нашата работа и ни забавя. Някои важни дела се дават на хора, които след това излизат в пенсия. После се разпределят на нови хора и разследването реално започва отначало. Има чисто човешки фактор, който не зависи от нас“, казва тя.
Преди година Лаура Кьовеши обяви, че МВР е саботирало разследване за 70 млн. евро в България.
Източник: Narod.bg
