Българите спестяват или крият осигуровки, защото не вярват в пенссионната система! Това става ясно от изследване на Националния център за парламентарни изследвания, представено на депутатите тази седмица.

Според проучването почти 20 на сто от пълнолетните българи не желаят да плащат социални осигуровки, а близо 50% смятат, че пенсиите трябва да се увеличават за сметка на бюджетната субсидия (тоест от приходите от данъци), а не от по-високи вноски или по-добра събираемост.

Изследването пропуска обаче да спомене какви биха могли да са реалните причини много хора да не искат да се осигуряват. Като например фактът, че техните родители и роднини са работели повече от 40 години, а тънат в мизерия.

Възможна причина е и това, че пред очите на хората има остър повсеместен мирис на корупция. Прави впечатление как държавата плаща стотици милиони по съмнителни направления, а в същото време днешните пенсионери едва свързват двата края.

Друг често срещан вариант е и смъртността, която статистически погледнато застига жени и особено мъже в последното десетилетие преди пенсиониране. А никой работещ няма гаранция, че ще доживее възрастта за пенсиониране. Особено мъжете, за които се оказва, че възрастта за пенсиониране е почти същата, като средностатистическата възраст, на която умират.

Общо 7% – предимно млади хора, смятат, че могат по-добре да управляват личните си финанси, отколкото това се прави от официалната осигурителна система. Смятат, че могат да се застраховат, да спестяват и инвестират с по-висока доходност и така да си гарантират достойни старини.

За други 11% осигуровките са разход, който биха си спестили, ако имаха възможност. В тази група са предимно хора с ниско образование и живеещи в малките градове и селата. Те признават, че ако можеха да избират, не биха се осигурявали на реалните си доходи.

През 2024 г. приблизително всеки трети пълнолетен жител на страната посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг.

Всеки десети казва, че това се е случвало за период, по-малък от година. В тази група по-често попадат хора във възрастовата група 30-39 г., живеещи в малките градове на страната, представители на ромския етнос. Приблизително същият е и делът на хората (11%), които са работили в сивия сектор за период между една и пет години. По-дългият период на работа в сивия сектор е характерен по-често за живеещите в селата, представители на етническите малцинства и хора със средно и по-ниско образование, коментират авторите на изследването.

Част от хората в тези групи вече са придобили право на пенсия и общото между тях е, че в мнозинството си твърдят, че са работили много, но пенсията им е ниска, коментират социолозите.

Източник: Стандарт