Членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Българската народна банка Димитър Радев заяви в интервю за електронното издание Econostream, че централната банка трябва да остане бдителна след септември и да бъде готова да действа, ако инфлационният натиск продължи.

На въпрос какво все още може да накара ЕЦБ да задържи лихвените проценти стабилни през септември, той подчерта необходимостта от внимателно наблюдение на енергийните пазари и финансовите условия, като и двете, според него, могат да се променят бързо.

„Например, ако е ясно, че натискът върху цените на енергията отслабва, по-широкият инфлационен натиск остава ограничен или предаването на паричната политика е по-силно от очакваното, това би повлияло на баланса“, каза той, но добави, че „противоположните развития биха засилили аргументите за действие“.

Баланс между търпение и бдителност

Относно начина, по който трябва да бъде съобщено решението от септември, Радев каза, че ЕЦБ трябва да постигне правилния баланс между търпение и бдителност. Признавайки, че търпението е важно, той каза, че бдителността трябва да получи малко по-голям акцент.

Коментарите на Радев очевидно отговарят на пазарните очаквания, според които ЕЦБ ще повиши лихвените ставки с още 25 базисни пункта през септември, след последното повишаване през юни. Позицията на шефа на ЕЦБ предполага, че централните банкери трябва да избягват да бъдат прекалено търпеливи, ако ценовият натиск се окаже по-постоянен от очакваното.

В същото време той каза, че се очаква бъдещите решения да останат зависими от постъпващите данни, като ЕЦБ ще оцени инфлацията, икономическия и растежа на заплатите, преди да обмисли по-нататъшно повишаване на лихвите.

Темпът на кредитиране в еврозоната остава стабилен през юли

Междувременно темпът на кредитиране в еврозоната остава стабилен през юли, с отчитане на минимални промени спрямо август, отчита Европейската централна банка (ЕЦБ) в кредитната статистика, публикувана днес.

Кредитирането за домакинствата се е увеличило с 3,1 на сто след растежа от 3 на сто предходния месец, а кредитирането за предприятията извън финансовия сектор – с 4,4 на сто през юли след юнския темп от 4 на сто.

Паричното предлагане във валутния съюз, изразено чрез агрегата на „широките пари“ М3 също отчита стабилен темп на растеж от 3,4 на сто след 3,3 на сто предходния месец.

Този показател, който е сред основните показатели, следени от ЕЦБ при оценката на инфлационните процеси, включва валута, депозити с договорен матуритет до две години, депозити, договорени за ползване след предизвестие до три месеца и споразумения за обратно изкупуване, акции или дялове от фондове на паричния пазар, както и дългови ценни книжа с падеж до две години.

Същевременно годишният темп на растеж на краткосрочните депозити, без овърнайт депозитите, се е ускорил от 2,8 на сто до 3,8 на сто

Депозитите, направени от домакинствата, са се увеличили с 2,6 на сто на годишна основа през юли спрямо 2,7 на сто през юни, докато годишният темп на растеж на депозитите, направени от нефинансови предприятия, е бил 5,3 на сто през юли, оставайки без промяна спрямо предходния месец. Същевременно депозитите, направени от инвестиционни фондове, различни от фондовете на паричния пазар, са се увеличили с 1,8 на сто през юли след юнския темп на растеж от 1,6 на сто.

Източник:  Econostream