Бъдещите руски ракети идват! И са с по-голям обсег, носят повече разрушения и по-голяма опасност за Европа.
Днес в мащабната война, която се води в Украйна, един от стълбовете на операциите са ракетите. От украинска страна те включват „Буреносна сянка“, „Скалп“ или плъзгащи се бомби, докато от руска страна ракетите „Искандер-М“ и „Кинжал“ са най-използваните и най-ефективните по отношение на обработените цели.

Но разузнавателните данни от открити източници ни позволяват да покажем, че Русия разработва нови версии на тези два вида оръжия, предназначени да бъдат по-прецизни, по-дискретни, по-издръжливи, накратко, предназначени да бъдат по-ефективни и следователно по-опасни за Европа.

Нека да разгледаме накратко предстоящите еволюции на тези ракети.

От „Искандер-М“ до „Искандер-1000“

Поради разпоредбите на Договора за ядрените сили със среден обсег на действие (Договор INF) обсегът на полета на ракетите „Искандер-М“ е ограничен до 500 километра. Това се отнасяше както за квазибалистичната ракета 9М723, така и за крилатата ракета Р-500. ОТРК „Искандер-М“ се превърна в най-важния елемент на ударите на далечни разстояния, позволявайки бързо унищожаване на високоприоритетни цели, идентифицирани чрез разузнавателни средства и разположени зад вражеските линии. Сред тях са вражески изтребители и хеликоптери във въздушни бази, пускови установки HIMARS, артилерийски системи, концентрации на бронирана техника и жива сила. При изстрелването на квазибалистичната ракета 9М723 „Искандер-М“ има значително предимство: интервалът между изстрелването на ракетата и приближаването ѝ до целта е твърде кратък, за да може противникът да реагира.

Разбира се, по-големият обсег на ракетата „Искандер-М“ би ѝ позволил да достига цели дълбоко в територията на противника,

а като се има предвид, че Русия, следвайки Съединените щати, се оттегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF) и че спазването на неговите ограничения вече няма смисъл, не е изненадващо, че се разработва версия „Искандер-М“, която според открити източници е наречена ОТРК „Искандер-1000“.

12/ Negli Stati Uniti, questa classe include il sistema missilistico Dark Eagle, in Russia il RS-26 Rubezh e, ovviamente, l’Iskander-1000 – in Cina, il DF-21 e una serie di altri complessi con migliaia di unità in servizio.https://t.co/q6MHVzn3zh pic.twitter.com/LwqPFp4Dwu

— Lukyluke31 (@Lukyluke311) August 28, 2024

Обсегът на полета на ракетата ОТРК „Искандер-1000“ ще бъде от 1000 до 1300 километра в зависимост от вида на бойната глава, а скоростта и височината на траекторията на полета ѝ трябва да бъдат съпоставими с параметрите на хиперзвуковата ракета 9-S-7760 „Кинжал“. Според открити източници увеличаването на обхвата и скоростта на ракетата е постигнато чрез използването на ново, по-енергоемко гориво, като едновременно с това обемът ѝ е увеличен с около 10-15 %, а масата на бойната глава е намалена до 300 килограма. Максимален обсег от 1300 километра може да бъде постигнат за бойна глава с още по-малка маса – около 200 килограма; може да се предположи, че това ще бъде специална бойна глава (СКГ). В крайния етап на полета се очаква ракетата „Искандер-1000“ да може да извършва противовъздушни маневри с претоварване от около 25-30 g. Освен това може да се предположи, че ракетата ОТРК „Искандер-1000“ трябва да бъде оборудвана с бордови средства за самозащита, по-специално с комплекс за радиоелектронна борба (РЕБ), както и с диполни огневи средства и термични капани.

Появата на нова модификация на ракетата „Искандер-М“ навежда на мисълта, че подобни усилия за увеличаване на обсега на действие се полагат и при разработването на хиперзвуковата ракета „Кинжал“.

„Кинжал-М“ и „Кинжал-МД“

Хиперзвуковият авиационен комплекс „Кинжал“, създаден на базата на ракетите на ОТРК „Искандер-М“, има два възможни пътя за развитие. Първият включва намаляване на размерите и теглото на ракетата на комплекса „Кинжал“, за да се интегрира този комплекс на по-голям брой тактически самолети. Вторият включва максимално увеличаване на далечината на полета на ракетния комплекс „Кинжал“ с цел да се осигури поразяването на американските ракети със среден обсег на действие в цяла Европа. Първите следи от обозначения като „Kinzhal-M“ и „Kinzhal-MD“ се появяват в открити източници през 2022 г. Две години по-късно са налични малко повече данни, макар и все още неясни и непълни. Така хиперзвуковият авиационен комплекс „Кинжал-М“ трябва да се използва от тактически самолети; той вероятно ще бъде интегриран първо на самолети като Су-34, след това на Су-35С, Су-30СМ и евентуално на Су-57. Вероятно, по аналогия с ракетата „Искандер-1000“ ОТРК, масата на бойната глава ще бъде намалена до около 300 килограма и ще бъдат инсталирани средства за защита от прихващане – оборудване за радиоелектронна борба, както и диполни огневи средства и термични капани.

🇷🇺
MiG-31K with Kinzhal missile

The H-47M Kinzhal missile is capable of flying 10-12 times faster than sound with a range of up to 2,000 km. pic.twitter.com/1XTYLzFeiS

— S p r i n t e r (@SprinterFamily) September 24, 2023

Точната информация за далечината на полета на ракетата от комплекса „Кинжал“ е засекретена, но според данни от открити източници, като се вземе предвид радиусът на полета на носителя МиГ-31К, далечината на комплекса „Кинжал“ е 2000 километра. А като се вземе предвид радиусът на полета на носителя Ту-22М3 – 3000 километра.

Някои източници твърдят, че обсегът на комплекса „Кинжал“ е 2000 километра, без да се отчита радиусът на въздушния вектор, но това вероятно е преувеличено, тъй като в този случай самолетите носители МиГ-31 биха могли да се базират дълбоко в руската територия, за да се сведат до минимум рисковете от унищожаване на въздушните бази от далекобойни украински безпилотни самолети камикадзе. На тази основа може да се приеме, че обсегът на съществуващата ракета „Кинжал“ е около 1000 км, плюс/минус няколкостотин километра.

В същото време обсегът на хиперзвуковата ракета „Кинжал-М“ вероятно ще бъде около 500-700 км.

Що се отнася до комплекса „Кинжал-МД“, той може да съществува в два варианта.

Първият вариант е, когато увеличаването на обсега става по същия начин, както е реализирано в ракетата „Искандер-1000“, като се използва ново, по-ефективно гориво, като едновременно с това се увеличава обемът ѝ с около 10-15 % и се намалява масата на бойната глава до 300 кг, без да се променят съществено тегловните и размерните характеристики на ракетата. В този случай далечината на полета на хиперзвуковата ракета от комплекса „Кинжал-Д“ може да бъде около 1500 километра, без да се отчита радиусът на носителя; тази версия на „Кинжал-МД“ ще се използва от съществуващите носители МиГ-31К. Вторият вариант включва увеличаване на размерите и теглото на ракетата от комплекса „Кинжал-МД“, като се отчитат ограниченията, наложени от носители като Ту-22М3 и евентуално Ту-160М, като сегашната платформа за изстрелване Миг-31К вече няма да може да носи тази ракета.

По-специално, съществуващата ракета от комплекса „Кинжал“ е с маса 4,3 тона, дължина 7,2 метра и диаметър 1,2 метра,

докато ракетата Х-22, използвана от далечния бомбардировач Ту-22М3, е с маса 5,78 тона, дължина 11,67 метра, диаметър 0,92 метра и височина със сгънат кил 1,8 метра. Ако стратегическият бомбардировач Ту-160М се разглежда като носител, максималната дължина на ракетата ще бъде ограничена от дължината на отсека, която е 11,2 м. По този начин за самолетите Ту-22М3 и Ту-160М усъвършенстваната ракета „Кинжал-МД“ може и да се увеличи с почти 4 метра на дължина и 1,5 тона на тегло. Едва ли ще е препоръчително да се увеличи дължината на самата ракета; тя по-скоро може да бъде оборудвана с допълнителна ускорителна степен на твърдо гориво – бустер. В резултат на това комплексът „Кинжал-МД“ ще представлява втората степен – ракетата на комплекса „Кинжал-М“, допълнена с първата степен – ускорител, което ще осигури максимално унифициране на комплексите „Кинжал-М“ и „Кинжал-МД“.

При изстрелване на ракети от комплекса „Кинжал-МД“ от руското въздушно пространство двустепенната ракета от комплекса „Кинжал-МД“ в тази конфигурация може да има далечина на полета от около 2000 до 2500 километра, без да се отчита радиусът на носителя, който изцяло покрива територията на континентална Европа и Великобритания.

Изводи:

Обхватът като заплаха за НАТО Появата на „Искандер-1000“ ще представлява сериозна заплаха за изтребителите F-16, разположени във военновъздушните бази дълбоко в украинската територия, при условие че тези технологични нововъведения бъдат бързо интегрирани в армиите. От руска гледна точка американските сателитни мрежи HBTSS и PWSA няма да могат да разпознаят дали се извършва изстрелване на конвенционална ракета „Искандер-М“ или на ракета с голям обсег „Искандер-1000“, което ще наложи реакция. и то при всички изстрелвания на ракети от семейството „Искандер“. Това ще доведе до повишена умора на летателния и техническия състав, износване на оборудването и допълнително демаскиране на местата за разполагане на самолети. Ракетата „Кинжал-М“, заедно с „Искандер-М“, ще се превърне в основното оборудване, използвано за дълбочинни удари по вражески самолети и хеликоптери, разположени в авиобази, пускови установки HIMARS, артилерийски системи, струпвания на бронирана техника.

Що се отнася до „Кинжал-МД“, той се смята за основна заплаха за балистичните и крилатите ракети със среден обсег, монтирани на стационарни или леко подвижни батареи, разположени най-далеч от фронтовата линия.

Източник – Army Recognition/Превод:SafeNews