Жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив, извършено от непълнолетни, както и други случаи от престъпността, като тежко насилие, катастрофи с жертви деца и издевателства над животни отново поставят въпроса дали наказанията у нас са достатъчно строги и възпиращи. При подобни случаи често се чуват призиви за максимални присъди, включително доживотен затвор.

На този фон БНР разговаря с човек, който вече изтърпява именно такова наказание

Марио Пеев, по прякор Щайгата, е осъден на доживотен затвор за убийство. Присъдата чува през 2016 г. Днес той се намира в затвора в Бобов дол и разказва за пътя, който го е довел до най-тежкото наказание, за престъпленията, съдебната система и живота зад решетките.

Пеев започва с дребни престъпления още като тийнейджър. Родителите му заминават в чужбина, а той остава при баба си и дядо си. Постепенно попада в криминалния контингент и започва да се движи сред хора, занимаващи се с различни престъпления.

„Като влезеш в крими контингента, се запознаваш с много и различни по своя характер на работа престъпници. Лека-полека „апетитът идва с яденето“, започваш да правиш по-големи пакости“, разказва той.

По думите му този период съвпада и с падането на комунизма и последвалите години, които той определя като „безвремие“.

По-късно Пеев става част от българския ъндърграунд по време на т.нар. мутренски времена. Определя себе си като един от първите бандити-бизнесмени. След като бизнесът му е ограбен, той се връща към продажбата на наркотици. За два грабежа и престъпления, свързани с наркотици, влиза в затвора, излежава присъдата си и излиза.

Следват убийствата

Пеев признава, че е убил Борислав Добрев, известен като Боби Точката. За другото убийство твърди, че е било при самоотбрана. Именно тези престъпления в крайна сметка го довеждат до доживотната присъда. Затворническите психолози го определят като човек, който игнорира социалните норми и има нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително физическо насилие.

Самият Пеев не отрича извършените престъпления, но оспорва най-тежкото си наказание. Той отправя остри критики към съдебната система и начина, по който е протекло делото му.

„Когато стигнах до съда, вече всичко беше ясно. Аз съм осъден на показания на убития“, твърди той, като допълва, че в обвинителния акт е описана процедурата на убийството от гледната точка на жертвата.

„Аз не казвам, че не съм убил този човек, но това, което е разказано, явно го е разказал убитият, защото аз не съм давал показания. Никой не ме попита“, казва Пеев.

Той твърди още, че през годините правораздавателната система се е променила сериозно

По думите му преди е било възможно хора с пари да избегнат затвора, докато днес системата също има сериозни проблеми.

„Не е здрава правораздавателната система. Едно време имаше ченгета, които бяха в червата ченгета – горяха за работата си. Сега всичко е като в заложна къща – влиза някой престъпник, заловен за престъпление, и започва едно наддаване“, заявява той.

Най-сериозните му критики обаче са свързани със самия живот в затвора и липсата на реална ресоциализация. Според него с лишените от свобода не се работи достатъчно, а голяма част от дейностите са формални.

Пеев разказва, че за осем години е имал едва три срещи с психолог.

„В затвора не ставаш човек“, категоричен е той.

Това е един от най-съществените моменти в интервюто, защото поставя въпроса каква е реалната цел на наказанието. Обществото често настоява за по-тежки присъди след жестоки престъпления, но ако наказанието трябва да има и превъзпитателен ефект, остава въпросът какво се случва с човека през годините, които прекарва зад решетките.

Пеев има две дъщери от две жени

Той признава, че не им е поискал прошка за това, че не е бил до тях.

Причината е проста и тежка: „Аз сам не бих си простил.“

Днес животът му преминава между четири стени. Книги и телевизия запълват времето му, а свижданията са три пъти годишно. Той не очаква някога да излезе от затвора.

По телевизията разбира и за пловдивските младежи, които са решили сами да „раздават правосъдие“ на хора, за които са преценили, че са педофили. Пеев осъжда това поведение и го определя като „озверяване“.

„Това са хора с нисък манталитет, решили да вземат в свои ръце справедливостта“, казва той.

Въпреки че не очаква освобождаване, Пеев си представя какво би направил, ако някога получи такава възможност. Според него първото му действие би било да напусне България.

„Обикновените хора са озлобени и не вярват на нищо. Службите не работят, защото няма кой да ги контролира“, заявява той.

А в края на разговора описва страната с характерния си краен език: „Хубава природа, читави човечета, обаче тези, които трябва да ни консолидират и да дават някакъв пример, който да следваме, са уникални боклуци – болшинството, не всички“.

Източник: БНР