Седем европейски държави вече изпратиха свои военни в Гренландия, но в края на януари Атанас Запрянов заяви, че България няма да изпраща свои военни на ледения остров. Днес обаче в предаването „Защо“ той заяви нещо различно.

„Всички операции по гарантиране на сигурността на която и да е зона от Алианса се извършват с планиране на стратегическо командване на Алианса, утвърждават се от Северноатлантическия съвет, тоест ние вече имаме такива случай – това са решения на НАТО, формират се войски и се изпращат да решават определени задачи“, обясни министърът в оставка.

И беше категоричен, че ако НАТО вземе такова решение за сигурността на Гренландия, ние ще го подкрепим.

Министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов отговори на въпроси относно кризата в НАТО, заплахата от удар срещу Иран и влизането на България в Съвета за мир на Тръмп.

Прилика и разлика межу войната в Украйна и набезите на САЩ към Гренландия

„Гренландия е датска, автономна, а Крим е украински. Крим и окупираните от Русия области са предмет на преговори, така че в хода на преговорите и постигането на мирно решение на този конфликт ще дефинира по волята на украинците и руснаците принадлежността на тези райони. Те са Крим, Донбас, Донецк – в момента окупирани незаконно от Русия“, каза тЗапрянов.

Разликата между това американският президент Доналд Тръмп да каже, че Гренландия е негова, и Владимир Путин да каже същото за Крим той обясни така: „Коренно различно е. Крим е окупиран нелегално, в нарушение на международното право, докато Гренландия и сега си е автономна и свободна и заедно с Дания води преговори с американското правителство“.

В НАТО се създава криза от амбициите на американския държавен глава да присвои острова

 „В случая имаме територия на Алианса, САЩ е силно притеснена от сигурността на Гренландия, от друга страна Алиансът пък прави всичко възможно да повиши тази сигурност, затова ние приветстваме започнатите преговори между Дания, Гренландия и САЩ. Евроатлантическият договор е категоричен – ако се придържаме към него трябва да спазваме международните принципи и норми, а Член 5 гарантира териториите на страните членки като неприкосновени от атаки“, заяви Запрянов.

Напрежението между Иран и САЩ

Доналд Тръмп заяви, че Техеран води сериозни преговори, но отказа да каже дали е взел решение за военна намеса.

„Удар върху Иран означава усложняване на ситуацията в Близкия изток. Може да доведе до един конфликт, който е неуправляем и аз смятам, че все още не сме стигнали момента, в който САЩ да нанасят удари, но това зависи от Иранската страна“, каза Атанас Запрянов.

И обясни, че ще трябва иранците да променят отношението си по някои вътрешни въпроси в страната:„Репресиите, убийствата, отделно по тяхната ядрена програма. Иран трябва да бъде по-прозрачен и да следва международните правила, за да няма нови удари от американска страна“.

Присъединяването към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп

Запрянов по никакъв начин не смята, че това е грешка.

„Не знам защо Съвета за мир беше откъснат от дебата за Резолюция 2803 от 17 ноември на Съвета за сигурност на ООН. Тази резолюция утвърди 20-точковия план на Тръмп като вече план на ООН, дефинира създаването на такъв борд като политически орган да ръководи установяването на мир в Газа и седма точка от тази резолюция е създаването на международни сили за стабилизирането на Газа“, аргументира се той.

В момента върви планиране за създаването на тези сили и много страни вече заявяват военен принос. Тези сили трябва да заминат израелските сили в Газа, да разоръжат терористичните организации, добави той.

Попитан дали ако България и парламента ни след време ратифицира това, което премиерът в оставка Росен Желязков подписа в Давос, това би означавало, че ние ще изпратим наши военни в Газа, той отрече.

Автоматично присъединяването към Съвета за мир не изисква от България автоматично нито финансово да участва, нито с войски. Дори и парламента да ратифицира и да участваме в този борд, изпращането на войски ще изисква ново решение на българския парламент. Така че всичко е в рамките на Конституционните задължения, които правителството е приело, без да нарушава нито един елемент от задълженията си. Присъединява се, но се очаква ратификация. Ако решим да имаме принос, под някаква форма, той също ще бъде разгледан от Народното събрание.

Модернизацията на армията

По думите му, тя не е спряла, но с удължения бюджет не са осигурени средствата за 2026 г., които трябва да разходваме за заплащане на текущите проекти. Тоест, в редовния бюджет имахме заделени средства за вторите осем самолета и по корабите, но сега в удължения бюджет тези пари ги няма.

Но увери – плащането по текущи проекти няма да бъде възможно преди съставянето на политическо правителство с гласуван бюджет, в който тези плащания да бъдат планирани и заделени към бюджета на Министерството на отбраната. А ролята на служебния кабинет ще бъде силно ограничена.

Източник – bTV