Доклад: Европа не може да бъде защитена от руска атака. Проучване на Германския институт в Кил разкрива колко ужасно лошо са оборудвани Германия и други европейски нации за война
Германският институт Кил публикува смущаващ, но точен доклад за германската и европейската отбрана. Докладът предполага, че общата картина за Германия, Европа и Съединените щати е мрачна.
Изводът е, че въпреки всички разговори за война на НАТО, алиансът (включително Съединените щати) не е готов за какъвто и да е конфликт с Русия. Това също предполага, че ценообразуването на отбранителното оборудване прави отбранителните компании богати, но не помага на цялостната кауза на сигурността.
Институтът Кил, основан през 1914 г., се счита за водещия влиятелен мозъчен тръст в Германия. През септември Институтът изготви проучване , наречено „Годни за война след десетилетия: бавното превъоръжаване на Европа и Германия срещу Русия“.
Доклад: Европа не може да бъде защитена от руска атака
Проучването е много важно: то показва колко неподготвени са Германия и други европейски страни, ако Русия ги нападне. Той също така разказва тъжна история за това колко надценено и недостатъчно е станало европейското, по-специално германското, отбранително производство.
Чудесен пример е германската десантна машина Caracal. Каракалът е вид дива котка, разпространена в Африка, Пакистан, Близкия изток и части от Индия. Немското превозно средство, неброниран джип, базиран на шаси от G класа на Mercedes, е създадено от Rheinmetall, Mercedes-Benz AG и ACS Armored Car Systems GmbH.
Германска десантна машина Каракал.
Каракалът няма броня от отворените си страни. Над 3000 от тези превозни средства са предоставени на Украйна на цена от 1,9 милиарда евро, което прави 620 000 евро на бройка.
Можете да закрепите противотанково оръдие или картечница на търговски джип с четири задвижващи колела за по-малко от $35 000 на бройка.
И тъй като Украйна няма възможности за въздушен транспорт, десантно превозно средство не може да бъде пуснато на бойното поле.
Също толкова ужасяващ пример са 30 мм боеприпаси за немската бойна машина на пехотата Puma. Puma струва умопомрачителните 5,3 милиона долара всяка, докато нейните 30-милиметрови боеприпаси струват около 1000 евро на изстрел!
Puma може да изстреля до 600 изстрела в минута. Това се сравнява с американски 30-милиметров високоексплозивен куршум с двойно предназначение (по-специализиран от обикновен куршум) на цена от $100. Така немските 30 мм боеприпаси са десет пъти по-скъпи от американските.
Германската армия също купува тактически военни слушалки за войници. Предлаганите в търговската мрежа тактически слушалки се продават на дребно за $299. Ако се добавят функции като шумопотискане, цената може да достигне до $400, но не повече. И все пак немските слушалки струват цели 2700 евро всяка.
Основното е, че хората и компаниите правят много пари, доставяйки европейските армии или изпращайки неща в Украйна. Някои може да кажат, че това е откровена корупция, тъй като правителствата са съучастници в тези сделки. Имайте предвид, че институтът Кил стига дотам, че казва, че тези покупки са свръхскъпи, не повече.
Германски танк Puma.
Докладът от Кил може да каже много за отбранителната промишлена продукция в Русия (което е много) поради факта, че руснаците няма да останат без оръжия скоро и че Северна Корея сега увеличава доставките под формата на артилерийски снаряди и ракети.
Северна Корея, изглежда, е произвеждала оръжия в повече от всичко, което може да използва, и досега не ги е изнасяла. Руската сделка със Северна Корея поддържа диктатурата на Ким Чен Ун, разбира се, като предоставя пари в брой или еквивалент и осигурява работни места.
Всичко това помага да се покаже отчасти, че инвестициите на Германия в отбраната са корумпирани (мисля, че това е точната дума) от прекалено скъпия хардуер.
Дори ако Германия действително изпълни целта на НАТО от 2,1% от БВП за разходи за отбрана, това, което получава германската армия, е изключително скъпо, да не говорим, че голяма част от него завършва в Украйна и бавно, ако изобщо се заменя на вътрешния фронт.
Дори при адекватни разходи, това, за което се харчат пари, е озадачаващо. Много малко, например, отиват в противовъздушната отбрана, нещо, което е жизненоважно за бъдещите отбранителни нужди на Германия.
Като цяло противовъздушната отбрана, предоставена от НАТО, свърши посредствена до ужасна работа в Украйна, предвестник на смъртоносно бъдеще в Европа, освен ако проблемът не бъде коригиран. Интригуваща бележка под линия (страница 25) в доклада, написана със свръхмалък шрифт, обсъжда способността на Украйна да сваля руски ракети и дронове:
Проценти на прихващане на често използвани руски ракети през 2024 г.:
50% за по-старите дозвукови крилати ракети „Калибър“, 22% за модерни дозвукови крилати ракети (напр. Х-69), 4% за модерни балистични ракети (напр. Искандер-М), 0,6% за свръхзвукова ЗРК с голям обсег С-300/400 и 0,55% за свръхзвукова противокорабна ракета Х-22.
Данните за степента на прихващане на хиперзвукови ракети са оскъдни: Украйна твърди, че процентът на прихващане е 25% за хиперзвукови ракети Kinzhal и Zircon, но украински източници също така посочват, че такива прихващания изискват залпов изстрел на всички 32 пускови установки в американска батарея Patriot, за да има някакъв шанс да стреля свалят една хиперзвукова ракета. За сравнение германските батареи Patriot имат 16 пускови установки, а Германия има общо 72 пускови установки.
Обърнете внимание, че ракетите прехващачи за Patriot са в крайно недостиг. Производството на тези ракети отнема много време и подготовката за направата им се оказа предизвикателство. Недостигът на критични компоненти също затруднява производствените линии.
Докато американският отбранителен изпълнител Lockheed Martin е основният производител, Boeing осигурява ключови части за гърлото, което ракетата използва, за да удари целта си (когато работи). Boeing няма да реши този проблем най-рано до 2027 г. Междувременно Boeing е изправен пред мащабна индустриална стачка и вътрешна криза, която все още е далеч от решение.
Но има големи въпроси относно противовъздушната отбрана. САЩ продадоха Пейтриът и други системи на Украйна. Руснаците полагат много усилия да ги унищожат, но дори когато функционират, процентът им на прихващане е под номинала. Европа е доставила IRIS-T, NSAMS и други системи, които, доколкото може да се установи, са приблизително еквивалентни на Patriot.
Като цяло израелските системи са по-добри, но не са разположени в Украйна.
Това, което се смята за най-добрата американска система за противовъздушна отбрана, AEGIS (под формата на AEGIS Ashore), не е в Украйна. Системите са внедрени в Полша и Румъния.
Европа разполага с много малко домашна противовъздушна отбрана (Великобритания по същество няма такава). САЩ не са много по-добре. Някои системи, особено наземният прехващач на среден курс, базиран в Аляска, са смесени.
Сега Пентагонът търси нови ракети-прехващачи, които работят по-добре от това, което има. Въпреки няколкото теста, които бяха оптимизирани, за да се опитат да осигурят успех, около 40-те ракети в инвентара работят само около половината от времето.
Бъдещето също е тревожно, тъй като хиперзвуковите оръжия пристигат на бойното поле, наблюдавани в Украйна под формата на руските Kinzhal и Zircon. Системи като Patriot или Iris-T или някоя от другите системи за противовъздушна отбрана на НАТО едва ли имат шанс срещу хиперзвукови атакуващи ракети.
Картината също не е хубава, когато става въпрос за дроновете, които се изстрелват с хиляди от украинци и руснаци. Те са трудни за убиване и системи като руския дрон Lancet могат да унищожат съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.
Никой досега, включително Израел, не е измислил ефикасен начин за унищожаване на рояци дронове или дори някои по-малки атаки, които могат да преминат.
Преди всичко докладът от Кил поставя нова и важна гледна точка върху ситуацията със сигурността в Европа и,
като цяло, САЩ, които са обещали по договор да помагат в защитата на Европа.
Вместо постоянно да разширяваме НАТО и да създаваме тревога в Европа и Русия, време е да отстъпим и да видим дали е възможна надеждна защита на Европа. В момента, съдейки по доклада от Кил, отговорът е не.
Стивън Брайън е старши кореспондент в Asia Times. Той е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като заместник-министър на отбраната по политиката.
Тази статия първоначално беше публикувана в неговия подпакет за оръжия и стратегии и се публикува отново с разрешение.
Автор: Стивън Браян
Източник: Asia Times/Превод: SafeNews
