В публичното пространство отново се засилва дебатът за състоянието и финансирането на културата у нас. Повод станаха коментарите на актьора Александър Сано и музиканта д-р Венцислав Мицов, които поставиха въпроси за предстоящи реформи, бюджетните ограничения и управлението на сектора.
Двамата изразиха тревога за липсата на ясна стратегия, недостига на средства и трудностите пред артистите и културните институции в страната.
„Изобщо не ми е ясно каква реформа се планира в сферата на културата. Интересно е какви щатни бройки ще бъдат премахвани и откъде от театри, филхармонии? Това са съвсем различни структури“, каза Сано.
Музикантът д-р Венцислав Мицов също изрази мнение, че не е ясно откъде точно ще бъдат съкращавани тези бройки. По думите му информацията за орязване на бюджета в културата вероятно се разпространява, за да се „измерят обществените нагласи“.
Мицов заяви, че до него е достигнала информация, според която по време на управлението на кабинета „Желязков“ и с министър на културата Мариян Бачев от министерството са били „освободени около 50 души“, а служебният министър е заварил институция без достатъчно кадри за управление на процесите.
Той посочи и случаи, при които одобрени проекти по Национален фонд „Култура“ са стартирали след получено авансово финансиране, но не са получили остатъка от средствата.
„Това е лошо управление, тези пари трябва да ги има, защото са спечелени. Някой в Министерството на културата не си е свършил работата“, коментира Мицов.
По думите му по времето на служебния министър Найден Тодоров е започнало разплащането, но много творци са били изправени пред финансови затруднения и дори са теглили заеми.
„Нещата са катастрофични, на културата се гледа с досада“, допълни той.
Сано също заяви, че в обществото и институциите културата често се възприема с пренебрежение, а поставяните проблеми остават без реално решение.
И двамата бяха категорични, че фактът, че бюджетът за култура е едва около 0,4% от държавния бюджет, е показателен.
Мицов определи субсидирането на билетите като добра практика, тъй като без него цените за някои събития биха били непосилно високи – 200–300 лева. Сано подкрепи тази теза, като добави, че е необходима диференцирана система на субсидиране, особено за по-малките населени места.
Актьорът посочи още, че частните продуценти трудно реализират мащабни постановки заради финансови ограничения, а това се отразява и на цените на билетите. По думите му именно частният сектор по-често организира гастроли и пътуващи спектакли.
Мицов отбеляза, че държавните театри рядко пътуват заради липса на средства за транспорт и режийни разходи.
Той подчерта необходимостта от стратегия за развитие на културата и по-голямо внимание към младите артисти. Сано от своя страна заяви, че промяна ще има едва когато политиците развият „някакво ниво на срам“ от начина, по който се отнасят към културата.
„Културата може да носи и икономическа добавена стойност“, каза Мицов, като даде пример с международни музикални събития.
Сано също отбеляза, че при големи международни форуми могат да влязат значителни приходи в страната.
И двамата обаче изразиха мнение, че в България липсва подходяща зала за провеждане на мащабни концерти.
SafeNews припомня, че културата не е разход, а дългосрочна инвестиция. С този аргумент министърът на културата Евтим Милошев отхвърли опасенията за намаляване на бюджета на сектора и увери, че предстоящата административна реформа няма да засегне финансирането на културните институции.
Истина или слух? Евтим Милошев увери: Бюджетът за култура остава, няма да има 10% орязване
Източник: NOVA NEWS
