Замразяването на договора с турската компания „Боташ“ за срок от 15 месеца предизвика нови политически и експертни оценки за ефектите от споразумението, подписано в период на сериозна енергийна несигурност за България.
Според социолога и обществен коментатор Андрей Райчев страната е действала под натиска на необходимостта бързо да осигури доставки на природен газ, но това е довело до договор, който впоследствие се е оказал икономически тежък. В интервю за БНТ Райчев коментира, че решението за замразяване на договора трябва да се разглежда на фона на обстоятелствата, при които е бил сключен.
По думите му тогава България е търсила спешно решение за енергийните си нужди след промяната на ситуацията с доставките на газ.
„ България много бързаше да си осигури енергията по някакъв начин. Осигури си я и плати много висока цена. Сега Радев трябва да се кръсти, че най-после излезе от този капан с „Боташ“, в който влезе“, заяви Андрей Райчев.
„Боташ“ – финансови параметри
Договорът между България и турската енергийна компания „Боташ“ беше представян като възможност за диверсификация и гарантиране на достъп до природен газ през турската газопреносна система. В последствие обаче неговите финансови параметри станаха обект на критики заради високите фиксирани разходи и ограниченото реално използване на резервирания капацитет.
Според Райчев страната е осигурила възможност за доставки, но на цена, която се е оказала прекалено висока спрямо реалното използване на договора.
Петър Чолаков припомни, че не е плащано от 2024 г. и са натрупани задължения, които са в размер на стотици милиони
„Това, което е влизало от „Боташ“ и сме използвали до момента, е изключително нищожно и е от порядъка на 130 милиона кубически метра при положение, че договорът е за 1,85 милиарда кубически метра на година“, коментира Петър Чолаков.
По думите му количествата газ, които реално са постъпили по договора, представляват малка част от общото потребление и енергийния баланс на страната.
„Това, което идва от „Боташ“, е много малка част от енергийния микс. Поели сме ангажимент за период от 13 години при такса от 500 000 долара на ден, която междувременно, съобразно инфлацията, е нараснала“, допълни Чолаков.
Той посочи, че натрупаните задължения и необходимостта от временно спиране на действието на договора поставят и политически въпроси, свързани с отговорността за решението, взето при предишното управление.
„Натрупани са задължения и след няколко години се оказа, че го замразяваме за 15 месеца. Няма да коментирам икономическите ефекти. Политическият ефект върху това решение на правителството на Гълъб Донев тежи на Румен Радев и политическият ефект за него е еднозначно негативен“, заяви политологът и социолог Петър Чолаков.
Темата за „Боташ“ придоби нова актуалност след решението за замразяване на договора
То беше обявено след срещата между българския премиер Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Според Андрей Райчев ролята на Анкара в този процес е важна, тъй като именно Турция е дала възможност за временно преосмисляне на параметрите на споразумението.
„Вероятно тези пари ще се платят в контекста на някакви други договорености, вероятно във връзка с някакви други проекти. Със сигурност за България е хубаво, че го спираме“, коментира Райчев.
По думите му решението за замразяване на договора е положително от гледна точка на възможността България да намали финансовия натиск и да търси по-изгодни решения за енергийната си сигурност.
Договорът с „Боташ“ остава един от най-спорните енергийни казуси през последните години, защото поставя едновременно въпроси за сигурността на доставките, цената на енергийната независимост и начина, по който държавата сключва дългосрочни ангажименти.
Докато едни го определят като необходима реакция в кризисен момент, други го виждат като пример за договор, който е натоварил страната с прекомерни финансови рискове.
Източник: БНТ
