Българската здравна система страда не толкова от броя на болниците, колкото от липсата на работещ контрол върху качеството на медицинската помощ – това заяви в предаването „Лице в лице“ Андрей Марков, член на Управителния съвет на Българската болнична асоциация, коментирайки състоянието на сектора и необходимостта от реформи.

Повод за разговора стана тезата на бившия здравен министър Петър Москов, според когото от съществуващите около 340 болници в страната реално са необходими не повече от 100 лечебни заведения.

Броят на болниците не е основният проблем

Според Марков подобна идея звучи добре, но при сегашния модел е трудно изпълнима.

„Цифрата 100 според мен е съвсем случайно посочена. Би било добро решение, но със сегашната система това няма начин да се случи“, коментира той.

По думите му същинският проблем е, че системата за управление на качеството в здравеопазването практически не функционира.

„В България системата за управление на качеството в здравеопазването не работи и не функционира“, заяви Марков.

Той беше категоричен, че именно това е причината пациентите да остават недоволни от медицинските услуги.

„Защо пациентите не са доволни от качеството на услугата? Защото качеството не е добро. Факт“, подчерта представителят на Българската болнична асоциация.

Липсват реални стандарти за качество

Марков обясни, че в България болниците преминават през обща процедура по акредитация, докато в много европейски държави се прилагат специализирани стандарти, насочени към безопасността на пациентите.

По думите му именно лечебните заведения, които покриват подобни изисквания, могат да гарантират високо качество на лечението.

„Тези болници, които ги изпълняват, успяват да постигнат гаранции за качество и безопасност на пациента. Останалото е само пожелание“, посочи той.

Пациентите плащат почти половината от лечението

Според Марков широко разпространеното мнение, че държавата отделя достатъчно средства за здравеопазване, не отговаря на реалността.

Той изчисли, че публичното финансиране покрива едва около 51% от всички разходи за здравни услуги, а останалата част идва директно от джоба на пациентите.

„Като средства, необходими за съвременна медицинска услуга и съвременно здравеопазване, те са половината от това, което харчим като нация и като държава“, каза Марков.

По думите му това поставя в особено тежко положение хората с хронични заболявания, нетрудоспособните и пациентите, които се нуждаят от продължително и скъпоструващо лечение.

По-високи вноски или допълнително осигуряване

Като възможни решения експертът очерта две посоки.

„Този въпрос има два възможни отговора. Единият е увеличаване на здравните вноски. Другият е развитие на допълнително здравно осигуряване“, обясни той.

Марков посочи, че подобни модели успешно функционират в държави като Германия, Франция и Нидерландия. Според него България очаква европейско качество на здравеопазването, без да осигурява необходимите условия за това.

Клиничните пътеки създават излишни хоспитализации

Представителят на Българската болнична асоциация обърна внимание и на начина, по който се финансират лечебните заведения. По думите му сегашният модел насърчава болниците да приемат повече пациенти, вместо да се развива доболничната помощ.

„Болниците са заинтересовани да хоспитализират всеки, който се покаже на вратата“, коментира Марков.

Той даде пример с еднодневната хирургия, която в много европейски държави позволява пациентът да бъде изписан още същия ден.

„У нас стоят по три дни, защото толкова е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват минимален престой, който не е необходим“, обясни той.

„Проблемът е в правилата“

Марков подкрепи въвеждането на електронни търгове за закупуване на лекарства, но подчерта, че това само по себе си няма да реши проблема. Според него причината е в нормативната уредба, която позволява различни практики при разходването на средствата.

„Твърдо сме „за“. Тук отново проблемът е в управлението на системата“, заяви той.

В заключение Марков отправи критика към законодателството, което според него създава условия за всички изкривявания в системата.

„Този, който дава баницата, е виновният. И това е законът и депутатите, които са го направили“, заключи той.

Източник: bTV