Американците от два съюзника си спечелиха два врага, което доведе и до кървавите им бани в Близкия изток. Това написа във Фейсбук Дахер Дахер.

SafeNews публикува поста без редакторска намеса:

Преди няколко дни мои приятели ме поканиха на гости и се загледахме в един филм – Арго, който печели Оскар за най-добър такъв за 2012. Разказва се за заложническата криза в американското посолство (после се 6-ма се укриват в канадското) в Иран.
Наложи се да им разказвам какво точно се е случило в онези бурни времена, защото за мен това е едно от най-интересните и събития и повратен момент в съвременната история. Ако ви е интересно ето накратко:
– През 1953 г. ЦРУ организира преврат в Иран, като сваля Мохамед Мосадък, в операция наречена „Аякс“. Мосадък е образован в Париж и продължава линията на бащата на шах Пехлави, като изгонва Англо-персийската петролна компания (по-късно трансформирала се в Бритиш Петролиъм) и започва да инвестира в инфраструктурата на страната. За да го свалят, ЦРУ въоръжава и насъсква ислямистки групи.
– След премахването на „досадната пречка“ Мосадък, шахът-марионетка Мохамед Реза Пехлави поема целия контрол и управлява с помощта на тайни милиции, които репресират населението, голяма част от което живее в бедност, докато приближените на Пехлави са потопени в лукс. Всичко това довежда до бунт на младежите през 1979 г., които са в сърцето на „Ислямската революция“, организирана от същите ислямисти свалили Мосадък. Бунтът се превръща в революция, а Пехлави, доста болен, бяга в САЩ, а те го приемат уж заради хуманни съображения.
– През ноември 1979 г. младежите заповядват на служителите на американското посолство да напуснат страната, но те не го правят. Причината? Унищожават хиляди документи, сред които и доказателства за свалянето на Мосадък и организирането на дяла за различните петролни компании. Младежите се усещат за какво става на въпрос и нахлуват в посолството с искания Пехлави да бъде върнат и съден, но там заварват 50-ина служители да прекарват документи през шредери, а подът на посолството бил пълен с нишки. Това са били и най-важните, тъй като винаги се унищожават първо те.
Младежите ги събират и ги раздават на ученици в съседните училища, като им поставят задача да ги слепят и възстановят, и те го правят. Възстановените документи биват разпространени в целия свят, а това е било гигантски удар по интересите на САЩ.
Оказало се е, че посолството в Техеран не е било просто център за управление страната, а е бил координационен център в цяла Азия. Така американците е трябвало да си изтеглят всички агенти и да препланират политиката си. Огромен дипломатически провал, тъй като Иран е бил техен най-приближен и сигурен съюзник, а се превръща в огромен враг. Доказателство за това са самолетите Ф-14, най-скъпите и модерни по онова време, които били дадени на Иран. Дотогава такива са имали само САЩ и Великобритания и не били допускани на други страни, дори на Израел.
– След този провал и загуба върху контрола на петролните находища в Иран, САЩ активира друга карта- Саддам Хюсеин, който тъкмо се издига постепенно на власт в Ирак. Именно американските служби му обещават помощ да завладее най-богатият на петрол район на Иран, т.е. Хузестан, в който са живели голям процент араби. Районът е бил известен по тази причина като „Арабистан“. Саддам оправдава нахлуването с идеята, че населението е арабско там и те принадлежат на арабска страна, но в реалност петролните ресурси там биха го направил на равно значим като С.Арабия.
И въпреки, че Саддам нарушава всички международни закони и спогодби, САЩ и Европа го подкрепят с оръжие (включително и с ноу хау как да си направи химическо такова, като продуктите ги внася компания от ФРГ). Саддам бързо успява да завладее половината район, подпомогнат със стратегически данни и сателитни снимки от САЩ, наред с химически оръжия, които той ползва срещу иранци и кюрди. Близо 2/3 (някои казват 3/4) от загиналите 1 милион души във войната са иранци. Въпреки това иранците с голяма всеотдайност и саможертви успяват да оттласнат иракчаните и да предприемат контраатака. Саддам очаквал по-голяма помощ от САЩ, но не само не я получил, ами американците като видели на къде отиват нещата (към загуба), започнали да прекарват оръжия и на двете страни, с цел да си нанесат колкото се може повече поражения. Напълно е унищожена например най-голямата рафинерия на Иран в Абадан. Всъщност, САЩ помагат на аятолаха Хомейни да се върне в Иран, след като дълги години е бил в Ирак и Европа, именно от страх да не поемат комунистите властта в страната, предпочитали си ислямистите, които по-късно екзекутирали и преследвали комунистите.
Саддам съответно след войната се обърнал срещу американците в следващите десетилетия. Така, американците от два съюзника си спечелили два врага, което доведе и до кървавите им бани в Близкия изток.
–-
Този колосален геополитически провал Холивуд го захаросва като велика победа за американския дух, свобода и демокрация в скъп филм, макар в реалност да претърпяват огромни провали и да губят доста хора.
Тъжното е, че в тази захаросана политическа пропаганда нанся щети и на истинското изкуство – силни филми, които излизат тогава, като номинираният „Любов“ на Ханеке, чисто човешка история, не печелят награди, а ги печелят такива като нагласения „Арго“. Аз си спомням как валяха позитивни ревюта и коментари по филма, а хора и „критици“ се влияеха и възхваляваха филма като небесен шедьовър.
Използвах случая хем да ви разкажа за филмите през 2012, хем да припомня за „забравени“ факти от едно от най-ключовите събития в Близкия изток.