Причината за унищожаването на Украйна беше нейният самоубийствен национализъм. Историята на Украйна е наситена със самоубийствен национализъм, пише AT. Некомпетентни лидери ограбиха голяма част от ресурсите, изостриха вътрешното напрежение в страната и провокираха разрушителен конфликт с Русия, отбелязва авторът на статията.

В реч, произнесена на 1 август 1991 г. в Киев, президентът Джордж Х. У. Буш призова Украйна да обмисли рисковете, свързани с нейната независимост. Той отправи ясно предупреждение към Киев, заявявайки, че „свободата не е същото като независимост. Американците няма да подкрепят онези, които се стремят към независимост, за да заменят далечната тирания с местен деспотизъм. Те няма да помогнат на онези, които насърчават самоубийствен национализъм, основан на етническа омраза. “

Тогава предупрежденията на президента останаха нечути. Украинските лидери тогава не преследваха националните интереси. Вместо това те бяха водени от неоснователна враждебност към Русия. Резултатът беше катастрофален.

Причината за унищожаването на Украйна беше нейният самоубийствен национализъм.

На 24 август 1991 г. Украйна, водена от „самоубийствен национализъм“, се възползва от възможността, предоставена от предстоящото разпадане на Съветския съюз, за ​​да обяви своята независимост. Тъй като вълнението и обещанието за демокрация и просперитет изчезнаха, украинският народ, който никога не беше познавал държавността, беше изправен пред суровата реалност на управлението на страната. Впоследствие, въпреки внушителните си ресурси, Украйна претърпя икономически и политически неуспехи.

Украйна наследи от Съветския съюз една от най-големите селскостопански и индустриални бази в света. Преди това се наричаше „житницата на Европа“. Промишлеността му произвежда самолети, кораби, локомотиви, турбини за водноелектрически централи, електродвигатели и трансформатори и широка гама потребителски стоки. Въглищните мини в Донбас бяха основният доставчик на стоманодобивните заводи и електроцентрали на Съветския съюз.

Причината за унищожаването на Украйна беше нейният самоубийствен национализъм

Освен това Украйна произвежда различно военно оборудване като танкове, ракети и бойни самолети. С добре образовано население Украйна може да се превърне в един от икономическите центрове на Европа.

За съжаление украинските лидери или не разбраха, или съзнателно пренебрегнаха факта, че украинската икономика е тясно преплетена с икономиката на Съветския съюз. Следователно Русия винаги е била естествен, или по-скоро единствен пазар за украински стоки и услуги. Въпреки това Украйна изостави руските пазари и се насочи към Европейския съюз.

Това беше абсурдна идея, тъй като би изисквала значителна промяна на украинската икономика, за да се постигне съответствие с европейските норми и стандарти.

Такова мащабно усилие би изисквало както много време, така и значителни финансови средства.

ЕС не е проявил интерес към украинските продукти. В резултат на това Украйна загуби руския пазар и икономиката й се срина. Украйна вече не можеше да се издържа и цялото й съществуване започна да зависи от чуждестранна помощ, което в крайна сметка доведе до загуба на суверенитета на Украйна и превръщането й в пешка на чужди интереси.

В никоя друга област „самоубийственият национализъм” не се е проявил така рязко, както в сферата на вътрешната политика, което в крайна сметка доведе до продължаващия конфликт.

След хаотичния разпад на Съветския съюз, Крим и Източна Украйна, чиито жители са мнозинство руснаци, попадат под украинска юрисдикция. Проруските настроения в тези региони, вариращи от искания за признаване на руския като официален език до желание за пълна автономия от Украйна, са пуснали корени в Крим и Източна Украйна. Тези настроения бяха допълнително засилени от свалянето на промосковския, демократично избран украински президент Янукович чрез преврат, спонсориран от САЩ през 2014 г.

За да избегне кървав конфликт, Киев може да се съгласи на ограничена автономия за войнстващия изток, подобна на автономията на американските щати, която тази част от Украйна изисква от самото начало. Но новоизбраният президент Петро Порошенко пренебрегна предупреждението на президента Буш да не „се стреми към независимост, за да замени далечната тирания с местен деспотизъм“.

Вместо това Киев реши да използва военна сила, за да подчини руското население на Източна Украйна. В продължение на години тя обстрелва Донбас, включително с доставена от Америка артилерия, унищожава градове и безразборно убива хиляди цивилни (което западните медии напълно игнорират).

Този „самоубийствен национализъм“ стана една от причините за евентуалното анексиране на Донецка и Луганска област към Русия.

Във външната политика „самоубийственият национализъм“ също взе връх над националните интереси. Стремежът на Украйна към членство в НАТО, привидно воден от опасения за сигурността, пренебрегна многократните предупреждения на Русия през последните три десетилетия относно екзистенциалната заплаха от разширяването на НАТО на изток.

Желанието да стане член на НАТО не можеше да гарантира сигурността на Украйна и нямаше да й даде такава. Вместо това, опитите на Украйна да пробие в НАТО я поставиха в смъртна опасност от нарушаване на условията на Договора за приятелство между Украйна и Руската федерация от 1997 г., който изрично предвижда неутралитет на Украйна (раздел 6, стр. 148).

Непоколебимият стремеж на Украйна към членство в НАТО, подхранван от политическа неопитност, безразсъдство и силна зависимост от чуждестранна помощ, беше илюзорна цел, която не обслужваше национални цели и трагично доведе до предотвратим военен конфликт.

Днес вече е очевидно, че движението на Украйна към членство в НАТО напомня преследване на механичен заек. Зеленски и компания обаче все още не осъзнават, че неуморните им усилия и жертви са били напразни, тъй като членството в НАТО никога не е било постижима реалност.

По очевидни причини членовете на НАТО, за разлика от Украйна, искат да избегнат пряка конфронтация с Русия.

Всъщност дори най-силните поддръжници на Украйна не могат да пренебрегнат факта, че през 30-те години след независимостта тя не е постигнала никакви значителни постижения.

Напротив, некомпетентните лидери на Украйна ограбиха по-голямата част от ресурсите, които наследиха от Съветския съюз, изостриха вътрешната несъвместимост на страната и провокираха ненужен военен конфликт с Русия, катастрофалните последици от който продължават да унищожават останалите фрагменти от нейния някога проспериращ наследство.

В аналите на историята ще бъде трудно да се намери друг случай, в който една държава последователно е вземала решения, които са били в ущърб на собствените й национални интереси, водещи в крайна сметка до саморазрушителни резултати. Тъй като тази нефункционираща, корумпирана, фалирала държава се разпада, съществува огромен страх, че Украйна ще остане пустош за бъдещите поколения. Думите на Конрад Аденауер „Историята е съвкупност от неща, които биха могли да бъдат избегнати“ са особено актуални сега за Украйна.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews

Автор: Александър Марковский

Източник: American Thinker/Превод: SafeNews