Народният представител от „Демократична България“ Александър Симидчиев направи остър и широкообхватен коментар за състоянието на институциите в България, работата на парламента и необходимостта от промени в правилата, по които функционира Народното събрание.

Обществото страда от СПИН

В интервю за Дарик той използва силна медицинска метафора, за да опише според него проблемите в системата за сигурност и правораздаване. По думите му обществото страда от СПИН или „синдром на придобивана прокурорска недостатъчност“, при който, както той твърди, се наблюдава разпространение на криминални влияния в правоохранителната система. Той сравни това със заболяване, при което „заразата“ засяга имунната система на държавата, като даде пример с фигури, за които според него има данни за корупционно влияние.

„Лек има и той ще бъде подобен на този за лекуване на СПИН. Таргетиране към заразените клетки. Тук имаме доста ясни критерии, по които можем да кажем кой е заразен и кой не е. Примерът с Петьо Еврото е такъв, че можем да идентифицираме точно коя е заразената клетка“, каза депутатът.

В изказването си Симидчиев настоя, че решението на този проблем трябва да бъде системно, а не епизодично – чрез „филтри“, които да ограничават достъпа на хора с компрометирана репутация до ключови институции. Според него целта е да се предотврати навлизането и възпроизвеждането на зависимости в държавния апарат.

Фокус и дисциплина

По отношение на парламентарната работа той коментира предложените промени в правилника на Народното събрание, като подчерта, че основните функции на депутатите са законодателна дейност и контрол върху изпълнителната власт. Според него проблемът не е в продължителността на изказванията, а в тяхната съдържателност. Той посочи, че дори при по-кратки регламенти в новия парламент дискусиите могат да бъдат по-качествени, ако има повече фокус и дисциплина.

Симидчиев допълни, че ограничаването на времето само по себе си не гарантира по-добра работа, а ключът е в отговорността и ангажираността на народните представители. По думите му ефективността идва от качеството на дебата, а не от неговата продължителност.

В отделна част от изказването си той засегна темата за охраната на народните представители, като предложи институционален подход към сигурността. Според него депутатите не трябва да разчитат на Националната служба за охрана, тъй като тя е създадена за защита на висши държавни фигури като президента, премиера и председателя на парламента. Той посочи, че при реална заплаха охраната може да бъде осигурявана от МВР, а не от специализирана структура с различен режим на работа.

Симидчиев коментира и ролята на МВР

Той отбеляза, че според него в последно време има промяна в общественото възприятие към институцията и повече доверие в нейната работа. Това, по думите му, е повлияло и на дебата за възнагражденията в системата.

Симидчиев засегна и по-широкия проблем с административния апарат, като заяви, че в България има прекомерно много хора, заети в държавната администрация, които основно обслужват процеси, вместо да създават реална стойност. Решението според него е ускорена дигитализация, която да намали бюрокрацията.

В сферата на здравеопазването той коментира, че високите цени са резултат от недостатъчен контрол, а пазарните механизми не работят ефективно без регулация. Според него крайният потребител може да има ключова роля като контролен фактор, ако системата бъде правилно организирана.

В заключение Симидчиев очерта визия за институции, които функционират по-прозрачно, с по-силен контрол и по-малко административна тежест, като постави акцент върху нуждата от реформа в начина, по който държавата управлява процесите си.

„В здравеопазването пазарът е строго регулиран. Цените са много високи, а причината е липсата на контрол. Не може на всеки потребител да има по един контрольор, а потребителят да бъде контрольор. Крайният потребител може да бъде чудесен контрольор и тогава цените могат да бъдат ефективни“, заяви на финала Александър Симидчиев.

Източник: Дарик