„Ядосаха ме вчера, в Деня на памет за жертвите на комунистическия режим у нас, едни младежи. Те нарекоха „фашисти“ достойните българи, осъдени и избити на 1 февруари 1945 г. от незаконния „Народен съд“.Бившият евродепутат и политик Александър Йорданов се „ядоса“ и публикува във фейсбук НЕУДОБНИ ДУМИ: ПРЕЖИВЯВАНЕ С „КОПЕЙКИ“.

SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса.

НЕУДОБНИ ДУМИ: ПРЕЖИВЯВАНЕ С „КОПЕЙКИ“
Ядосаха ме вчера, в Деня на памет за жертвите на комунистическия режим у нас, едни младежи. Те нарекоха „фашисти“ достойните българи, осъдени и избити на 1 февруари 1945 г. от незаконния „Народен съд“.

Надявам се, че са чували за патриарха на нашата литература Иван Вазов. Но е добре да знаят, че той е имал племенник, който също се е казвал Иван Вазов и през Балканската война е командвал рота в 12-и пехотен балкански полк. Бил е ранен при обсадата на Одрин. Истински патриот и герой. Тридесет години по-късно приема да стане министър на търговията, промишлеността и труда. Но е такъв само една година. На 1 февруари престъпният „Народен съд“ го осъжда на смърт и още същият ден е екзекутиран. Какъв „фашист“ е бил той?

Или Борис Колчев, който ръководи строителството на жп линията Кичево-Охрид-Струга и е основател на Държавното железопътно училище. Назначен е бил за министър на железниците, пощите и телеграфите, и също е осъден на смърт и екзекутиран.

Със сигурност младежите, с които поспорих вчера и които твърдяха, че са патриоти, но ми се сториха путинофили, не знаят нищо и за проф. Борис Йо̀цов – виден български славист, юрист, литературен историк и критик, политик, член-кореспондент на Българска академия на науките. Той е автор на книги за братя Миладинови, за Паисий Хилендарски, за Захарий Стоянов. И е бил само две години министър на образованието. И той е убит.

Същата съдба има и инж. Димитър Василев, който пръв решава задачата с водоснабдяването на Делиормана и е пионер на водоснабдяването и канализацията в България. Това му е „фашисткото“. Той също е герой от Балканската война. Избран е за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. „Осъден“ е. И е разстрелян.

И това са само четири съдби от 1 февруари 1945 г. На този ден отечеството ни се лишава от достойни българи. А нашите фашисти са били всъщност нашите комунисти. Един от тях бе и правешкият каскет. По това време той е бил началник в Дирекцията на милицията. И лично е разпореждал избиването, без съд и присъда, на стотици българи. Правил го е с намигване. Това му е била заповедта. Така е пратил главорези да убият писателя Елин Пелин. Но червените терористи сбъркали адреса в столичния квартал „Лозенец“ и утрепали друг талантлив българин – Борис Руменов, приятел на Димчо Дебелянов и Христо Смирненски.

И ми се иска да кажа на младежите, които вчера ми се кокошинеха и наричаха избитите българи от т.нар. Народен съд „фашисти“: „Ало, „копейките“, ха станете поне малко българи, бе!“

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews